Леопардов смок
| Леопардов смок | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Леопардов смок в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Леопардовият смок[3] (Zamenis situla[4]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград.[5]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм
Още
[редактиране | редактиране на кода]Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе.[5] Не е отровна.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Zamenis situla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 8 май 2008.
- ↑ а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
| |||||||||||||
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg)
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
