Аспида
| Аспида | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
 Изчезнал (1933 г.)[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Аспида в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[3]
В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[3]
Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[4]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- V. a. aspis
- V. a. atra
- V. a. francisciredi
- V. a. hugyi
- V. a. zinnikeri
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/9 до 1/7 от общата дължина при женските и 1/8 до 1/6 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [4]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Храни се главно с гризачи и гущери.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[3]
Отрова
[редактиране | редактиране на кода]Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vipera aspis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Аспида. Посетен на 17 февруари 2012
- ↑ а б в Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ а б Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
- ↑ Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.
| |||||||||||||
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
