Зелен гущер
| Зелен гущер | ||||||||||||||||||||||||||||
 ♂ Зелен гущер | ||||||||||||||||||||||||||||
 ♀ Зелен гущер | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Laurenti, 1768) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Зелен гущер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Зеленият гущер (Lacerta viridis) е вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея.
Мъжките зелени гущери имат по-голяма глава и равномерно зелено оцветяване с малки петна, по-изразени по гърба. Гърлото им е по-синкаво, отколкото при женските. Женските са по-тънки и имат по-равномерно оцветяване, а често и две до четири светли ивици, оградени с черни петна.
Разпространение и биотоп
[редактиране | редактиране на кода]Зеленият гущер е разпространен в ивица, пресичаща средната част на Европа от северния край на Пиренейския полуостров до централна Украйна. Среща се в Южна Европа, по-голямата част на Франция, западните, южните и югоизточните части на Германия, в Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия и в Карпатите. Разпространен е и в най-северозападните части на Мала Азия.
В България се срещат два подвида – L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. Най-едрият екземпляр намерен в България е с дължина от 38 cm [2]
Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места – скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори.
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Зеленият гущер се храни с насекоми, червеи, дребни гущери и дори мишки. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 обли яйца с големина до 18 mm. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4 cm.
При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lacerta viridis (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ „Енциклопедия България“ т. 2, стр. 199, 1981 г., БАН
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Анатомия и морфология на Зелен гущер
- Isailovic et al. Lacerta viridis // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2005. Посетен на 12 май 2006. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата European green lizard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
