Xerotyphlops vermicularis

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Червейници (Typhlopidae) род: Xerotyphlops вид: X. vermicularis

Научно наименование

Xerotyphlops vermicularis

Синоними

Typhlops vermicularis Merrem, 1820

Xerotyphlops vermicularis в Общомедия

[ редактиране ]

Змията червейница (Typhlops vermicularis) е вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35 – 40 cm.

Червейницата е разпространена в югозападните части на Централна Азия (Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, части от Пакистан), Иран, Ирак, района на Кавказ, Турция и Кипър, южните части на Балканския полуостров, включително по-голямата част от Албания и Македония и южната част на Тракия. В България се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. В миналото е съществувало и находище при село Варвара, Пазарджишко, което е унищожено.

Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на дълбочина 1,20 m и повече. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4 – 7 яйца.

Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Тя не хапе и не е отровна. Разпространеното мнение, че изложена на слънчева светлина умира, не отговаря на истината.

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

п б р Влечугите в България Гущери Балкански гекон • Горски гущер • Живороден гущер • Зелен гущер • Змиегущер • Змиеок гущер • Ивичест гущер • Кримски гущер • Късокрак гущер • Ливаден гущер • Македонски гущер • Слепок • Стенен гущер Змии Аспида • Вдлъбнаточел смок • Жълтоуха водна змия • Змия червейница • Ивичест смок • Котешка змия • Леопардов смок • Медянка • Пепелянка • Пъстър смок • Пясъчна боа • Сива водна змия • Смок мишкар • Смок стрелец • Степна усойница • Стрелушка • Усойница • Черноврата стрелушка Костенурки Европейска блатна костенурка • Зелена морска костенурка • Карета • Южна блатна костенурка • Шипобедрена костенурка • Шипоопашата костенурка

Нормативен контрол Xerotyphlops vermicularis EoL GBIF iNaturalist ITIS IUCN NCBI RD Typhlops vermicularis ADW EoL EUNIS Fauna Europaea Fauna Europaea (2016) GBIF iNaturalist IRMNG ITIS uBio