Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Cursus honorum („път на честта“) се нарича последователността от военни и политически длъжности, през които преминава кариерата на древноримските политици. Развалянето на тази последователност започва през последния половин век от Римската република и завършва напълно през първото столетие на принципата.

След издаването на закона на Вилий Lex Villia annalis (180 пр.н.е.) cursus honorum е построен на следните принципи:

• Установяване на времеви промеждутъци между изпълняването на различните длъжности и ограничение от повторно заемане на една и съща длъжност. Това положение е заложено, за да се предотврати извънредното съсредоточаване на власт в ръцете на едни и същи хора. Според законите на Сула повторно заемане на определена магистратура може да стане след изтичане на 10 години от завършването на първия срок, въпреки че с идването на власт на Гай Марий (който е избиран за консул 5 пъти подред започва една тенденция към отмиране на този принцип.
• Установяване на минимална възраст за заемане на длъжността. За голяма чест за политика се смятало, да получи поста в „своята година“, тоест при първата легална възможност. Ако политик не получи тази или онази магистратура в „своята година“ (напр., не стане претор на 39 г.), то му пропада шанса да получи в „своя година“ и по-високи магистратури (напр., да стане консул на 42 г.).
• Последователността на заеманите магистратури е:
  • Военен трибун. Първата степен от кариерата на римския политик, даваща му възможност да командва легиони и да изпълнява други задължения на военна служба.
  • Квестор. Първата заявка за политика за блестяща кариера. Общият възрастов ценз е бил 30 г., за патриции (до реформите на Сула) – – 28 г. Всички магистратури над тази давали право да се носи тога, обточена с пурпурен цвят. (toga praetexta).
  • Едил. Обикновено заемана от бивши квестори. Ежегодно се избирали по 2 едила. От четирите едила двама били курулни (избирали се от патрициите). Възрастов ценз – 36 години.
  • Претор. Една от ключовите магистратури, свеждаща се до изпълняване на съдебно-прокурорски функции. Възрастов ценз – 39 г. Количеството на преторите в Рим расте с течение на времето. С най-голяма почит се ползвали градския претор (praetor urbanus) и претора за чужденците (praetor peregrinus), чиито решения имали висша сила.
  • Консул. Връх в кариерата на всеки римски политик. Консулът имал право да отменя решенията на градския претор, имал на свое разпореждане 2 легиона и председателствал в Сената. Възрастовият ценз е бил 42 г. за плебеите и 40 г. за патрициите. Консулите били по 2 на година и са имали правото да налагат вето на решенията си един на друг. Консулите били съпровождани от 12 ликтора.
  • Проконсул и пропретор. През следващата година, след изпълнение на задълженията на консула или претор, политикът се отправял да управлява една от провинциите и да командва разквартированите там войски. При това той е съпровождал от същото число ликтори, както и при изпълнение на магистратурата в Рим. Решенията на проконсула и пропретора са можели да бъдат отменени от действащите през тази година консули и претори.
  • Цензор. Заключителната степен в cursus honorum. За разлика от останалите магистратури, срокът за изпълнение на цензорските пълномощия е половин година. Цензорите се избирали веднъж на 5 години. Следели за чистите нрави и да можели да влияят на персоналния състав на Сената. Заемането на тази длъжност се считало за голяма чест, въпреки че цензора нямал властни пълномощия и като следствие от това не е бил съпроводен от ликтори.

Освен този обичайни магистратури имало и извънредни магистратури, които нямали властни пълномощия и не носили пурпурни тоги:

• Народен трибун – избирал се от плебеите и е можел да налага вето на решенията на всички магистрати, освен на диктатора.
• Принцепс („пръв сред равни“) – избирал се от патрициите, понякога бивши консули, но като правило цензори, за да представлява Сената в отношенията му с представители на други държави, да открива и закрива заседания на Сената, първи да се изказва по всеки въпрос.