Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Римското гражданство е привилегирован политически и юридически статут по отношение на законите, даван на свободни индивиди по времето на Древния Рим. Римските граждани са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство само при някои изключителни обстоятелства. По време на Римската република и по-късно на Римската империя, хората в Римската държава се делят на няколко класи:

• Жените нямат пълните права на римски граждани; не им се позволява да гласуват, нито да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост, да се занимават с предприемачество и имат право на развод. На теория те са субект на почти пълната власт на главата на семейството и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът се използва за закрепване на политически съюзи и е ръководен от главата на семейството, който дори може да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.
• Жителите на покорените (държави-клиенти) или на съюзните държави на Рим първоначално са перегрини, но с течение на времето получават ограничено Латинско гражданство според ius Latii или ius latinum. Те не могат да избират или да бъдат избирани^[1].
• Освободените роби са роби, получили свобода. Те не получават автоматично римско гражданство и са лишени от някои привилегии като например да бъдат избирани за редовни магистрати. Техните деца обаче се раждат като свободни граждани; например бащата на Хораций е бил освободен роб.
• робите са считани за собственост и не са субекти на правото. С течение на времето те получават известни протекции според римското право. Те могат да откупят свободата си със спестявания или срещу предлагане на бъдещи услуги след освобождаването им, а синовете им имат право да кандидатстват за гражданство; такава голяма степен на социална мобилност е необичайна за античния свят. Господарят и освободеният роб запазват известни юридически и морални задължения един към друг. След като бъдат освободени, пред тях няма много бариери да участват в социалния живот. Принципът, че човек може да стане гражданин, ако не е такъв по рождение, произтича от римската митология: когато Ромул побеждава сабиняните, той обещава на военнопленниците в Рим, че ще станат граждани^[2].

Римските граждани имат следните права:

• Ius suffragii: Право да гласуват в народните събрания.
• Ius honorum: Право да заемат обществен пост.
• Ius commercii: Право да сключват правни договори и да притежават собственост; да продават и завещават (comercium).
• Ius gentium: Право на народите (перегрините). Към 3 век пр. Хр. с растящото международно влияние на Рим и необходимостта да се решават юридически спорове в новозаетите земи, се развива ius gentium юридическа кодификация на възприетото международно право за времето, основано на добре развитото търговско право на гръцките полиси и други морски държави.^[3] Тези права принадлежат на всички хора и по този начин са по-сродни на човешките права, отколкото на правата на гражданина.
• Ius conubii: Право да сключват брак с римски гражданин^[4], правото да бъде глава на семейство paterfamilias и децата от този брака да са римски граждани.
• Ius migrationis: Право да запази гражданството си при преместване в полис със сравним статут. Например гражданите cives Romani запазват пълното си civitas когато заминат за римска колония с пълни права: colonia civium Romanorum. Латините също имат това право и запазват тяхното ius Latii ако се преместят в друга латинска държава или латинска колония (Latina colonia). Ако обаче римски гражданин се премести в колония с по-нисък статут, гражданството му се понижава в статут ius Latii и такова преместване трябва да е доброволно.
• Право на освобождаване от някои данъци и други задължения, най-вече с местен характер.^[5]
• Право да бъде ищец и ответник в съдебно дело.
• Право на съдебен процес (да се защити в съда).
• Право да обжалва решения на магистрати и решения на низшестоящ съд пред по-високостоящ (provocatio ad popolum).
• След приемането на Законите на Порций, римските граждани не могат да бъдат подлагани на мъчения или бичуване и могат да получат замяна на смъртна присъда с доброволно изгнание, освен ако не са признати за виновни в държавна измяна.
• Ако бъде обвинен в държавна измяна, римският гражданин има право да бъде съден в Рим и дори да бъде осъден на смърт, това изключва разпъването на кръст. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, Св. Павел и Св. Петър получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)

Римско гражданство се изисква за постъпване в легионите, но това понякога е пренебрегвано. Гражданите могат да бъдат бичувани от центурионите и старшите офицери с цел налагане на дисциплина. Тези без гражданство постъпват в Auxilia и получават гражданство чрез служба.

• Раждане в семейство на римски гражданин
• Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
• Освободените роби автоматично стават граждани
• Римските легионери не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка, след като е освободен от служба.
• На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската република (по-късно империя).
• Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
• Участниците в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в Римските легиони.
• Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.

• Civis romanus sum

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman citizenship в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​