Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Пропрѐтор (лат.: propraetor или pro praetore) се наричат в годините към края на Римската република, наместниците на преторските провинции, избирани след преторите, завършили своята годишна служба. Пропреторът има самостоятелно командаване и висша юрисдикция в своя район. По обема на властта си по нищо не се отличавали от проконсулите, само инсигниите им били по-малко: 6 ликтора вместо 12, значително по-малка преторианска кохорта и т.н. В периода на принципата, всички императорски провинции, без Египет (виж Прокуратор), се управлявали от пропретори. Пълният им титул бил legatus Caesaris pro praetore consulari potestate, което показва и тяхната главна функция — военно командване, в противоположност на проконсулите, които управлявали мирните сенатски провинции. Тъй като в императорските провинции, интендантската част се управлява от прокуратор, то, пропреторите нямали квестори. Получавайки определено възнаграждение и опасявайки се от строги наказания, наместниците на цезаря ограничавали своите злоупотреби. Освен това, значително облекчение за провинциите било обстоятелството, че пропреторът оставал в провинции значително повече от 1 година. С течение на времето сенатските провинции преминали към управление от страна на императора и поради това изчезнали и разликите в управлението.

• Промагистрат