Четвероевангелие (четириевангелие, тетраевангелие) (на гръцки: τετραευαγγέλιον, на старобългарски: четвероблаговѣствованиѥ) е християнска богослужебна книга, оформена като кодекс, съдържаща и четирите евангелия на Новия завет – Евангелието според Матей, Марк, Лука и Йоан.

За да се използват в богослужението, към четвероеангелията са били добавяни литургически указания за времето на четене. По този начин текстът се приближава до т. нар. изборни или служебни еванглия, където отделните четива са подреден според времето на тяхното произнасяне. Освен текстовете на евангелистите обикновено има синаксар (на старобългарски: сѵнаксаръ) – указател на четивата за подвижните празници и месецослов (менологий) – указател на четивата за неподвижните празници.

Четвероевангелието може да играе ролята на напрестолно евангелие, най-често украсено, което се изнася при Малкия вход на службата.

Най-известните български средновековни ръкописи с текста на четвероевангелията са:

• Зографско четвероевангелие
• Мариинско евангелие
• Добромирово евангелие
• Четвероевангелие на цар Иван Александър – прочуто заради миниатюрите, с които е илюстрирано.

• Алексеев, Анатолий А. Евангелие от Иоанна в славянской традиции. (Novum Testamentum Palaeoslovenice). Санкт-Петербург: Росийское библейское общество, 1998.
• Алексеев, Анатолий А. Текстология славянской библии. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 1999.
• Дограмаджиева, Екатерина. Показалецът „Евангелия различни на всяка потреба“ в славянските ръкописни евангелия. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 1998.
• Мирчев, Кирил и Иван Добрев. Евангелие. В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 1. София: БАН, 1985, 631 – 645.
• Славова, Татяна. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. Кирило-Методиевски студии. Т. 6, 1989, 15 – 129
• Трифуновиħ, Ђорђe. Jеванђеље. В: Азбучник српских средњовековних књижевних поjмова. Београд: NOLIT, 1990, 119 – 122.
• Aland, K., M. Black, B. Fischer, H. J Frede, Christian Hannick, J. Hofmann, K. Junack (Hrsg.). Die alten Übersetzungen des Neuen Testaments, die Kirchenväterzitate und Lektionare. Der gegenwärtige Stand ihrer Erforschung und ihre Bedeutung für die griechische Textgeschichte (Arbeiten zur neutestamentlichen Textforschung 5). Berlin – New York: Walter de Gruyter, 1972.
• Alekseev, Anatolij. The Last but Probably not the Least: The Slavonic Version as a Witness of the Greek NT Text. In: Evangelos Konstantinou (Hrsg.), Methodios und Kyrillos in ihrer europäischen Dimension. Frankfurt am Main, et al.: Peter Lang, 2005, 247 – 260.
• Ehrman, Bart D and Michael W Holmes (eds.). The Text of the New Testament in Contemporary Research. Essays in Honour of B.M. Metzger. Grand Rapids, Michigan: Willam B. Eerdmans Publishing Company., 1995.
• Garzaniti, Marcello. Die altslavische Version der Evangelien. Forschungsgeschichte und zeitgenössische Forshung. Köln, Weimar, Wien: Bohlau Verlag, 2001.
• Gregory, Caspar René. Canon and Text of the New Testament. Edinburgh: T & T Clark, 1907.
  

• Диатесерион

• За езика на Видинското четвероевангелие^{[неработеща препратка]}
• Четириевангелие

Тази статия, свързана с християнство, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.