Зографско четвероевангелие
| Зографско четвероевангелие | |
 Страница от Зографското четвероевангелие | |
| Създаден | Х – ХІ век Първо българско царство |
|---|---|
| Оригинален език | глаголица |
| Жанр | Християнска литература |
| Вид | Четвероевангелие |
| Зографско четвероевангелие в Общомедия | |
Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (на латински: Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените датира от втората половина на Х или от XI в. Произхожда вероятно от Южна България.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Πрез 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.[2]
Писмо и украса
[редактиране | редактиране на кода]Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289 – 304). Украсено е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.[3] На някои празни места в по-късно време са добавени несръчни рисунки на човешки фигури и животни.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът започва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и другаде. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41 – 57) от преизползван пергамент (палимпсест): долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от X-XI в. През XIII – XIV век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Jagić, V. Quattuor evangeliorum codex glagoliticus, olim Zographensis, nunc Petropolitanus. Berolini, 1879.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Moszyński, L. Język Kodeksu Zografskiego. T.1 – 2. Wrocław, 1975 – 1990
- „Из историята на Зографското глаголическо четвероевангелие“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, год. XIII, книжка IX, София, 1 ноември 1906 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33 – 38.
- ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
- ↑ Загребин, В. М., Левшина, Ж. Л. О предполагаемых миниатюрах Зографского Евангелия. – Хризограф, 3, 2009, 478 – 491.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
