Видинско евангелие
| Видинско евангелие | |
 | |
| Създаден | Бдин,  България |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски |
| Вид | ръкопис |
Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин (днес Видин) при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство. Известно е и като „Четвероевангелие на митрополит Данаил“ или като Кързъново евангелие.
Евангелието е писано на пергамент с търновски уставен почерк. Преписвачът се придържа към езиковите норми на Търновската книжовна школа. Съдържа евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Смята се, че за разлика от Четвероевангелието на цар Иван Александър („Лондонското четвероевангелие“) Видинското евангелие е книга за редовна богослужебна употреба, защото рисуваната му украса не е така богата. В него е запазена ценна приписка:
| „ | ...с изволение и съдействието на света Троица бе наченато свето и божествено дело – книгата, наречана на гръцки тетраевангеле – с голям труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптъра благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковният стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Даниил. А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се сдобиете от Оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведните.[1] | “ |
Евангелието съдържа списък с датите на Великден за поредица години. Първата от тях е 1354 и вероятно отговаря на годината, когато то е било преписано.[2] През 1837 година монасите от гръцкия манастир „Свети Павел“ на Света гора подаряват на английския пътешественик Робърт Кързън два ръкописа: Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското четвероевангелие.[3] Сега последното се пази в Британската библиотека в Лондон под сигнатура Add. MS 39625.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 101.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 55.
- ↑ Curzon, R. Visits to Monasteries in the Levant. London, 1850, 386; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 258 – 260.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Четириевангелие [микрофилм] Add. MS 39625, Британска библиотека 1348.; Видинско евангелие; Vidin Gospel. Британска библиотека Славянски и източноевропейски колекции. owner: The British Library Slavonic and East European Collections. Date:[issued] 1348
- Vakareliyska, C. M. The Curzon Gospels: Annotated Edition; A Linguistic and Textual Introduction. T.1 – 2. Oxford, 2008
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
