Кирил Спиридонов Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.

Роден е на 3 ноември 1902 г. в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 – 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на писателя Петър Мирчев и на журналиста, икономист и деец на ВМРО Боян Мирчев.^[1] След Междусъюзническата война в 1913 г. семейство Мирчеви е принудено от сръбската власт да емигрира в България и се установява в София. В 1927 г. Кирил Мирчев завършва славянска филология в Софийския университет, като през 1925 – 1926 г. специализира в Ягелонския университет в Краков. Работи като асистент в университета от 1929 г., от 1936 г. е доцент, а от 1941 г. – професор. През 1945 г. става член-кореспондент на БАН и дописен член на Българския археологически институт.

През 1946 г. оглавява катедрата по история на българския език. От 1951 г. до смъртта си е ръководител на секцията по история на българския език, а от 1970 г. и на секцията по диалектология в Института за български език на БАН. Председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН. Член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Дългогодишен редактор на списание „Български език“, „Известия на Института за български език“, „Трудове по българска диалектология“, „Българска диалектология. Материали и проучвания“. Умира на 21 декември 1975 г. в София.^[2]

Основен труд на Кирил Мирчев е „Историческа граматика на българския език“, излязъл през 1958 г. и във второ издание през 1963 г. Трудът се основава на много първични източници и дава нов поглед към много научни проблеми. Други трудове на Мирчев в областта на диалектологията и историческата граматика са:

• „Сръбската наука за езика на македонските българи“, София, 1943 година
• „Черковни песни на разложки говор от средата на XIX век“
• „Неврокопският говор“ (1936)
• "Най-характерното в охридския говор", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година
• "Кирилометодиевски езикови паметници от Македония", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 150, София, 24 май 1943 година
• "Черковни песни на разложки говор от средата на XIX век", София, 1939 година
• "Единството на българските диалекти в миналото и днес", София, 1972 година
• „Към историята на инфинитивната форма в българския език“ (1937)
• „Старобългарските азбуки“ (1957)
• „Константин-Кирил, създател на българския книжовен език“ (1963)
• „Българският език през вековете“ (1964)
• „Енински апостол. Старобългарски паметник от ХІ век“ (1965), заедно с Христо Кодов
• „Към българския исторически синтаксис – архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 година“ (1968)
• „За аналитизма в Троянската повест“ (1970)^[3][4][5]
• "Историческа граматика на българския език" (1978)
• "Старобългарски език" (2000)
• "За некои случаи на хипердиалектизъм в българския език" (1939)
• "За некои следи на назализъм в централните македонски говори", (1932)

Носител е на Димитровска награда (1959), орден Кирил и Методий II степен (1957) и I степен (1963), орден „Червено знаме на труда“ (1963), и на орден „Народна република България“ ІІІ степен (1972).

• От и за Кирил Мирчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• „Кирилометодиевски езикови паметници от Македония“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 150, София, 24 май 1943 г.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Македония“