Боян Мирчев
| Боян Мирчев | |
| български журналист | |
| Роден |
20 септември 1900 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Спиридон Мирчев |
| Братя/сестри | Петър Мирчев Кирил Мирчев |
Боян Спиридонов Мирчев е български журналист, икономист и револционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Боян Мирчев е роден в 1900 година в големия западномакедонски град Битоля в семейството на учителя Спиридон (1866 - 1953) и Стефка Мирчеви. Брат е на писателя Петър Мирчев и на езиковеда Кирил Мирчев. След Междусъюзническата война в 1913 година семейство Мирчеви е принудено от сръбската власт да емигрира в България и се установява в София. Боян Мирчев завършва политически науки в Австрия и в Хайделберг, Германия.
В 1924 година Мирчев се връща в България и се включва в дейността на ВМРО. Поощряван лично от Иван Михайлов, Боян Мирчев събира, редактира спомени на 38 македонски революционни дейци. Част от тях са издадени заедно със събраните от Любомир Милетич в поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“, а част едва в 2003 година по повод 100 години от Илинденско-Преображенското въстание. Мирчев заедно с Кирил Дрангов и Иван Мотикаров участва в революционен съд, издал шест смъртни присъди.[1]
От 1932 до 1943 година пише във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев, където завежда икономическия и културния отдел, като обръща особено внимание на българо-германските отношения. Мирчев пише и в „Илюстрация Илинден“ и в органа на Македонските младежки дружества „Родина“. В началото на 1944 година Боян Мирчев започва да издава списание „Митнически преглед“, в което се разглеждат икономически проблеми.
След Деветосептемврийския преврат списание „Митнически преглед“ е спряно, а Мирчев е преследван от новата власт и е затворен заедно с Димитър Талев в поправителния лагер Бобов дол. Работи в Държавна агенция „Архиви“ и записва спомените на редица дейци на ВМОРО.
Боян Мирчев е баща на германиста и дипломат Богдан Мирчев.[2][3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мойсо Мирчев | Пере Мирчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спиридон Мирчев (1866 — 1953) | Стефка Мирчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ахил Чальовски (1887 — ?) | Невена Мирчева | Боян Мирчев (1900 — 1992) | Кирил Мирчев (1902 — 1975) | Петър Мирчев (1907 — 1991) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лиляна Чаловска (1920 — 1997) | Богдан Мирчев (р. 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | Боян Мирчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 382 – 383.
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти, вестник „Сега“, 25.8.2001 г.
- ↑ Боян Мирчев: Как записах спомените на някои участници в Освободителните борби в Македония? София, 12 февруари 1982 година, ЦДА, ф. 771 к, оп. 2, а.е. 250, л. 1-9. (Оригинал в ръкопис)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
