Теодор Теодоров
| Теодор Теодоров | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Одески национален университет Национална Априловска гимназия |
| Работил | политик |
| Политика | |
| Партия | Народна партия |
| Народен представител в: VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС | |
| 19-и министър-председател на България | |
| 28 ноември 1918 – 6 октомври 1919 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Рада Теодорова |
| Деца | 2 |
| Теодор Теодоров в Общомедия | |
Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918 – 1919 г.). По образование е юрист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва прочутото Еленско трикласно училище,[1] учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в Николаев, дн. Украйна. Възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков.[2] През 1883 г. завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет[3] в Одеса.[4]
След завръщането си в България има просперираща адвокатска и политическа кариера.
От 1894 до 1896 г. е председател на VIII обикновено народно събрание. Като такъв води делегацията, изпратена по решение на Народното събрание за помирение с Русия (1895 г.). До 1923 г. е многократно избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието, а през 1897 – 1899 г. е министър на финансите в кабинетите на Константин Стоилов. През 1911 – 1913 г. е министър на финансите в кабинетите на Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев. През 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов.
През 1918 – 1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията в два поредни коалиционни кабинета. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа от правителството на БЗНС. Лежи в Шуменския затвор[1] заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е освободен и се присъединява към Демократическия сговор. С разклатено здраве, той умира на следващата година.
През 1910 г. Теодор Теодоров построява в София внушителната си къща на ул. „Славянска“ №4, създадена по проект (включително и на интериора) на арх. Георги Фингов. След Деветосептемврийския преврат тя е национализирана, предадена на съветските военни, след това превърната в ресторант „Крим“, т. нар. „Руски клуб“.[5]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Теодоров има пет сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната партия – Мария (съпруга на политика Михаил Маджаров), Екатерина (съпруга на политика Стефан Бобчев) и Станка (съпруга на банкера Георги Губиделников), Иваничка (съпруга на Стефан Огнянов, който е общественик[6] и кмет на Русе[7]), Роза (съпруга на известния русенски банкер Никола (Нико) Буров). Брат му Петко Теодоров е минен инженер, деец на Народната партия, кмет на София, член на управителните съвети на редица стопански предприятия и съосновател на БИАД.[8] Самият Теодор Теодоров е женен за Рада Теодорова, дъщеря на Найден Геров и Мария Пулиева (първа братовчедка на Евлоги и Христо Георгиеви). Имат дъщеря и син: Анна-Мария и Иван.[9]
Зет (съпруг на Анна-Мария) му е д-р Николай Николаев[1] – известен български политик през 30-те и 40-те години на XX век, министър и посланик. След Деветосептемврийския преврат, който го заварва като посланик в Швеция, е осъден задочно на смърт и остава със семейството си в чужбина.[9]
Синът на Теодор Теодоров, Иван, дипломиран в Париж, след преврата през 1944 г. е лишен от правото да упражнява професията си и се прехранва като суфльор в операта, стенограф и преводач, плащайки наем за позволението да обитава малко от бащиния си дом.[9]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906
- Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
- Николова, В., Стоянова, Р. Еленският род на Иван х. Тодоров и неговите наследници. Алманах за историята на Русе. 2016, Т. 16, с. 196 – 224
- Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014. ISBN 978-954-9870-68-8.
- Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906
- Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, №105, с. 34 – 140. ISSN 0323 – 9780.
- Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
- Теодоров, И. Балканските войни (1912 – 1913). Исторически, дипломатически и стратегически очерк. Теодор Теодоров – парламентарният лъв. Предг. Н. Ив. Теодорова. Съст. В. Николова. София, 2007. ISBN 978-954-9800-57-9
- Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014, с. 381. ISBN 978-954-9870-68-8
- ↑ Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 48. ISSN 0204 – 8906
- ↑ Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, № 105, стр. 34 – 60
- ↑ Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, стр. 226. ISSN 0204 – 8906
- ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 74 – 76.
- ↑ Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
- ↑ Радков, И., Златев, Л. Русенските кметове 1878 – 2005. Русе: Изд. „Държавен архив – Русе“, 2005, с. 65 – 68. ISBN 954-8339-26-9
- ↑ Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0
- ↑ а б в Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 75.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Българският политик Теодор Теодоров в История.bg на БНТ (видео), 28 ноември 2018
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| Иван Евстратиев Гешов | → | Министър на финансите (7 септември 1897 – 30 януари 1899) | → | Михаил Тенев |
| Андрей Ляпчев | → | Министър на финансите (29 март 1911 – 17 юли 1913) | → | Димитър Тончев |
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
