Стоян Ганев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ганев.
| Стоян Ганев | |
| министър на външните работи | |
| Мандат | 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 |
|---|---|
| Назначен от | XXXVI народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Филип Димитров |
| Предшественик | Виктор Вълков |
| Наследник | Любен Беров |
| заместник министър-председател | |
| Мандат | 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г. |
| Назначен от | XXXVI народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Филип Димитров |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | българин |
| Полит. партия | СДС (1991 – 1992) |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | юрист • политик |
Стоян Димитров Ганев (1955 – 2013) е български юрист и политик.
Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те, вицепремиер и външен министър (1991 – 1992), народен представител в VII велико народно събрание и в XXXVI народно събрание. Като председател (1992 – 1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1985).
Преподавател е до 1989 година по конституционно право в Софийския университет[1] и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във Фондация Конрад Аденауер и в Rotary International.[2]
От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС.[3] Избран е за говорител на СДС (6 юли 1990). От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров става заместник-председател на Министерския съвет (8 ноември 1991 – 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).[1]
През 1992 г. Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета на Ф. Димитров (30 декември 1992). На 15 юни 1993 г. Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.[4]
След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (на английски: International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[5]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което се връща в САЩ.[6]. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет.[7]
В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив.[8] Умира на 1 юли 2013 г.[9]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Държавно право на социалистическите страни. 1986. (съавтор)
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Златен медал за мир на ООН за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата, (1992)
- Голям почетен кръст, на Асоциацията за единство на Латинска Америка (1992)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 108.
- ↑ Stoyan Ganev (Bulgaria). Elected President of the forty-seventh session of the General Assembly
- ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Решение № 10 от 15 юни 1993 г. по конституционно дело № 10 от 1993 г., съдия докладчик Цанко Хаджистойчев (Обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.1993 г.)[неработеща препратка]
- ↑ Стоян Ганев излиза на светло
- ↑ Made in Стоян Ганев, архив на оригинала от 2 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151002191225/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-05&article=327341, посетен на 1 февруари 2012
- ↑ Почина бившият външен министър на България Стоян Ганев
- ↑ Братът на Стоян Ганев: Не е починал – зле е, в болница // 24chasa.bg. 29 юни 2013. Посетен на 29 юни 2013.
- ↑ Почина Стоян Ганев // Dnevnik.bg. 1 юли 2013 г. Посетен на 1 юли 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Stoyan Ganev (Bulgaria). Elected President of the forty-seventh session of the General Assembly – биография (1992) в сайта на ООН
- Стоян Ганев: Поредният от 7-те му живота Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Интервю със Стоян Ганев в ТВ7 от 23.09.2012 г.
| |||||||||||||||
| |||||||||||
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
