Георги Кулишев
български политик
Роден	Георги Кулишев Гугов 21 септември 1885 г. Дойран, Османска империя
Починал	27 септември 1974 г. (89 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Политика
Депутат
XXII ОНС   XXVI ОНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС
Георги Кулишев в Общомедия

Георги Кулишев Гугов е виден български политик и журналист, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, близък е до кръга Звено. През 1946 г. е външен министър в третото правителство на Кимон Георгиев,^[1][2] след което продължава да сътрудничи на тоталитарния режим до смъртта си и дълги години е подпредседател на парламента (1954 - 1971).^[3]

Биография

Ранни години

Георги Кулишев е роден в Дойран, Македония. В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[4] За една година от 1904 до 1905 година е учител в родния си град, а по-късно в Щип и Солун. Включва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Делегат е на конгреса на Солунския революционен окръг през 1905 г., на който е избран за член на солунския окръжен революционен комитет. През 1906 г. е арестуван в Солун и затворен в Еди куле.

След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на градското бюро на партията в Солун.^[1] По време на Балканската война е в Солун и пише във вестник „Българин“.^[2]

След Балканските войни в 1914 година Кулишев завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Пише във вестник „Родина“. Работи в дирекцията по печата към Министерството на външните работи.

След Първата световна война Кулишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Дойранското братство от второто заседание на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.^[5]

От 1921 до 1922 г. е секретар на българската легация в Цариград.

Участва като делегат от Дойранското братсво в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[6]

В междувоенния период той е активен участник в дейността на Вътрешната македонска революционна организация. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа „Светлина“.^[7][8]

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.^[9] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява

Според него депутатите са призвани да бъдат „носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина „за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да „изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има „нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).^[10]

Кулишев е член-учредител на Македонския научен институт.^[11] При възстановяването на ВМРО пише брошурата „Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на Временното представителство (серчани).^[12]

• Свитеделство на Георги Кулишев от Солунската гимназия, 11 юли 1904 г.
• 
• 
• 

Политическа кариера

След Деветоюнския преврат Кулишев е редактор на проправителствения вестник „Слово“ (1925 – 1926). След Атентата в църквата „Света Неделя“ той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“ „емисари на Единния фронт“.^[13]

След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на протогеровисткото крило.^[14] Освен на „Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците „Македония“ (1926 – 1928) и „Вардар“ (1929 – 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз „Звено“. След Деветнадесетомайския преврат оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.^[15] Става редактор на вестник „Нови дни“ (1934 – 1935),^[16] а от 1935 и негов директор; редактор е и на изданието „1838 – 1938“. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в XXIV ОНС, но изборът му е касиран. През 1939 – 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.

През 1943 година се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 – 1946). От 18 юни 1945 година представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като Петър Попзлатев е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите.^[17] Външен министър е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на Парижката мирна конференция. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз „Звено“ до вливането му в Отечествения фронт през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник „Изгрев“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Христо Калайджиев и председател Димитър Силяновски.^[18]

Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии – Попзлатев, Добри Бодуров и други – се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената македонизация в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.^[19]

Георги Кулишев е народен представител в XXVI ОНС (1945 – 1946) и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI (1971 – 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 година негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 – 1974 е негов заместник-председател. Носител е на орден „Георги Димитров“. От 1964 година е герой на социалистическия труд.

Умира на 27 септември 1974 година в София.^[20][21][22]

Негова съпруга е Хрисана Кулишева (1894 - 1975) от Дойран.^[23]

• 
  Фото Алберт Баубин, Солун
• 
  Фото Димитър Карастоянов, София

Библиография

• „Македонската криза“ (1928)
• „Съветската външна политика“ (1947)

Външни препратки

• „Методий Кусев“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, стр.1, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 г.
• „Духовно единни, политически разделени“, статия от Георги Кулишев публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 г.
• „Гръцко-българската конвенция по изселването“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 22, София, 5 ноември 1926 г.
• „А краят на нещастията?“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 164, София, 29 април 1927 г.
• „Кое той не е видел...“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 28, София, 13 ноември 1926 г.
• „Арогантността на Белград“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 44, София, 2 декември 1926 г.
• „От трибуната на Народното събрание“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 312, София, 25 октомври 1927 г.
• "Никола Милев", възпоменателна статия, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 102, София, 12 февруари 1927 година
• "Делото на българския учител в Македония. Водач на народа", публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 90 и 91, София, 24 май 1937 година
• "Ролята на македонската емиграция", публикувано в списание „Македония“, София, Март, 1922 година
• "Македонският въпрос. Вчера и днес", публикувано в сп. „Слънце“, кн. 19 и 20, София, 31 март 1920 година
• "Неугасим светилник", публикубано във „Вестник на вестниците“, бр. 35, София, 24 май 1927 година
• "Препоръките на г. Едуард Бойл", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 193, София, 6 юни 1927 година
• "Сръбски вестници в Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 167, София, 3 май 1927 година
• "Най-новото престъпление на Белград", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 274, София, 9 септември 1927 година
• "Един международен скандал", публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 232, София, 22 юли 1927 година
• "Най-отличителните му качества", възпоменателна статия за Васил Пундев, публикувана в сп. „Литературен глас“, год. XII, бр. 465 – 466, София, 6 март 1940 година
• "Основите на една политика", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 316, София, 29 октомври 1927 година
• "Царибродската годишнина", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 329, София, 9 ноември 1927 година
• "Пред сръбски съд", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 528, София, 15 ноември 1927 година
• "Най-големата опасност", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 352, София, 13 декември 1927 година
• "Най-тежка присъда", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 372, София, 5 януари 1928 година
• "Убийството на Милан Генов", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 407, София, 18 февруари 1928 година
• "Идат и да обвиняват!", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 459, София, 23 април 1928 година
• "Големите международни тартюфи", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 6, Скопие, 6 януари 1916 година
• "Социалистическият интернационал и Македония", публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година
• "Българи и албанци", публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 29, Скопйе, 6 март 1916 година
• "Македония и покровителството на малцинствата", публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга II, София, февруари 1922 година
• "Лоша услуга", публикувано във в-к „Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 501, София, 13 юни 1928 година
• "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в „Стенографски дневници, 22 ОНС“, София, 1 юлий 1927 година

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Баева, Искра и Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955). Лекционен курс. София, 2003, Издателство Полис

Вижте също

• Кирил Кулишев
• Христо Кулишев

Бележки

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Портал „Македония“