Петрана
| Петрана Πετρανά | |
| — село — | |
  Петрана  Петрана  Петрана | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 657 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 501 50 |
| Телефонен код | 2461 |
Петрана̀ или Джиджилер (на гръцки: Πετρανά, до 1927 година Τζιτζιλέρ, Дзидзилер[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Петрана е разположено на 620 m надморска височина,[2] на 7 km югоизточно от Кожани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Джиджилер е турско село в Кожанска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джиджилер:
| „ | На 3/4 часа разстояние на изток от Кожан, в подножието на каменист и безводен клон на Вермийската планина, е разположено мохамеданското село Чочилеръ с 38 къщи и 108 нуфузи, плащащи 4250 пиастри данък.
В началото на това столетие в с. Чочилер е имало над 200 къщи; сега с всяка година тяхното число значително се намалява; 1 джамия (3 джамии и много каменни къщи са в развалини). При това село свършва казата Егри-Буджакъ и започва Чершамба. На север на 1 час разстояние от с. Чочилеръ, се намира мохамеданското село Шаинларъ, с 32 къщи и 85 нуфузи, плащащи 3665 пиастри данък. Жителите на тези две села се занимават със земеделие и скотоводство, а някои с превоз на дърва с коне и катъри от планинските гори.[4] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Чечилеръ, Кожанска каза, има 388 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чичилер е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 241 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Джиджилер (Ντζιτζιλέρ), Кожанска каза, живеят 375 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Τζιτζιλέρ) има 405 жители.[8] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 83 семейства и 315 жители бежанци.[9]
През 1927 година името на селото е сменено на Петрана.[2]
Населението традиционно произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство, в частност с краварство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хасап дере | Χασάπ Ντερέ | Микро Рема | Μικρό Ρέμα[10] | |
| Гьолави[3] | Γκιόλαβη Ράχη | Профитис Илияс | Προφήτης Ήλίας[10] | връх на И от Петрана (787,3 m)[3] |
| Беш тепе[3] | Ντές Τεπέ | Пендалофос | Πεντάλοφος[10] | възвишение на ЮЮИ от Петрана (493 m)[3] |
| Хайдиев чифлик[11] | Τσιφλίκι Χαϊδιοϋ | Амигдалия | Άμυγδαλιά[10] | местност на СЗ от Петрана[11] |
| Милан чифлик[3] | Τσιφλίκι Μήλιου | Аспрохома | Άσπρόχωμα[10] | местност на ЮЗ от Петрана[3] |
| Храпеш | Χράπες | Ксирияс | Ξηριάς[10] | |
| Су[11] | Σοϋ | Неролакос | Νερόλακκος[10] | река на Ю от Петрана[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 405[2] | 449[2] | 346[2] | 493[2] | 1113[2] | 618[2] | 489[2] | 629[2] | 678[2] | 718 | 682 | 657 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 332. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 158. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
- ↑ а б в г Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
