Еани
Тази статия е за селото в Кожанско. За бившето село в Урумлъка вижте Алорос.
| Еани Αιανή | |
 | |
  Еани  Еани  Еани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Площ | 52,336 km² |
| Надм. височина | 540 m |
| Население | 1586 души (2021 г.) 30,3 души/km² |
| Пощенски код | 500 04 |
| Еани в Общомедия | |
Еани, още Каляни или Калян (на гръцки: Αιανή, до 1926 година Καλλιανή, Каляни[1]), е село в Гърция, част от дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Еани е разположено на 540 m надморска височина,[2] на около 20 km южно от град Кожани, от лявата (северна) страна на големия язовир Полифитоско езеро на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Червена гора (Вуринос).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античният град Еани
[редактиране | редактиране на кода]Еани в древността е главен град на Елимия, част от Древна Македония. През IV век пр. Хр. влиза в състава на голямата древномакедонска държава. Селището продължава да съществува през елинистичната епоха докъм I век пр. Хр.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селището Каляни възниква на около 2 километра югозападно от античния град. В Еани и около него има серия от византийски и поствизантийски църкви и други културни паметници.[4] Храмът „Успение Богородично“ на площада е от XI – XII век.[5]
В 1528 година Каляни има 619 домакинства с 2786 жители.[6]
Близо до църквата е Забурноската мелница от 1874 година.[4] На 1 km северно е Еани е разположена „Света Анастасия Узорешителница“ със стенописи от втората половина на XIX век, дело на зограф от Самаринската художествена школа.[4] Стенописите в църквата „Света Параскева“, разположена на северния вход на градчето, са от XV[4] или XVI век,[4][7] а в „Свети Йоан Кръстител“ – от втората половина на XIX век,[8] също дело на самарински зограф. Югоизточно от градчето е манастирската църква „Свети Атанасий“.[4] На 2 km югоизточно от градчето е днес полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“ с фрески от 1549 година, а на няколко метра от нея е „Свети Николай“, изписана в 1552 година.[4] В близост до тези два храма е гробищната църква „Света Троица“ с останки от стенописи от XVI век.[4] На 2 km на запад от Еани е византийската църква „Свети Димитър“ от XI или XIII век със стенописи от същия период и от XV – XVI век. Наблизо са руините на базиликата „Свети Нестор“ със стенописи от XVI век в светилището.[4]
В края на XIX век Каляни е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каляни (Kaliani) живеят 870 гърци.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Калианъ има 900 гърци.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калян е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 180 къщи.[11]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Каляни (Καλλιάνη), Кожанска каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калян (Kalian) има 900 гърци.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 587 жители.[14] През 1926 година селото е назовано по името на античния град Еани.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 587[2] | 705[2] | 858[2] | 1036[2] | 1312[2] | 1707[2] | 1521[2] | 1867[2] | 1946[2] | 2047 | 2006 | 1586 |
Голям селски празник има на Лазаровден, когато с особена тържественост се провеждат старинните обичаи.[15] В района на селото има общо 11 храма, датиращи от XI до XIX век. Църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото според някои оценки произлиза от края на XI-началото на XII век, с реконструкции през XVI, XVIII и XIX век, откогато датират различни стенописни слоеве.[16]
Археологически музей
[редактиране | редактиране на кода]Археологическият музей на Еани излага прекрасни експонати, открити в древния град Еани и в околоността. Разположен е в съвременна голяма сграда, построена през 1992 – 2002 година. Археологическият комплекс на античния град е разположен е на около 2 километра североизточно от селото и в него могат да се видят останки от различни постройки на древния град.
-
Златна фибула от II половина на VI век пр. Хр. -
Глинена фигура на момиче от II половина на VI век пр. Хр. -
Съдове от XIV век пр. Хр. -
Глинена фигура на Атина -
Глинен съд от XIV век пр. Хр.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 314. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βυζαντινά και Μεταβυζαντινά Μνημεία Αιανής // TravelPlorer. Архивиран от оригинала на 2014-12-28. Посетен на 28 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Αιανής // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/48980/1641/10-10-1997 - ΦΕΚ 948/Β/22-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/46589/1594/25-9-1997 - ΦΕΚ 904/Β/14-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-12-28. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Официален туристически сайт на министерството на културата на Гърция
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
