For faster navigation, this Iframe is preloading the Wikiwand page for Ано Коми (дем Кожани).

Ано Коми (дем Кожани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ано Коми.

Ано Коми
Άνω Κώμη
— село —
Гърция
40.2272° с. ш. 21.8294° и. д.
Ано Коми
Западна Македония
40.2272° с. ш. 21.8294° и. д.
Ано Коми
Кожанско
40.2272° с. ш. 21.8294° и. д.
Ано Коми
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина450 m
Население1263 души (2021 г.)
Пощенски код50010
Телефонен код2461

Ано Коми или Ано Ваница, известно и с турската форма на името Ванча, (на гръцки: Άνω Κώμη, до 1927 година Άνω Βάνιτσα, Ано Ваница[1]), е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Селото е разположено на 450 m надморска височина,[2] южно от Кожани.[3]

Етимология на името

[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото Ваница не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1528 година Ано Ваница има 222 домакинства с 999 жители.[5]

В края на ХІХ век Ано Ваница е село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Ваниста (Ano-Vanista) живеят 300 гърци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Ванча (Ваница) Голямо има 100 турци и 131 гърци.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ано Ваница (Άνω Βάνιτσα), Кожанска каза, живеят 350 гърци елинофони християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ванча Големо (Vancha Golemo) има 130 гърци.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ано Ваница остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Ано Коми, в превод Горно село.[10] Според Тодор Симовски в 1923 година в селото са заселени 521 души гърци бежанци.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 554[2] 531[2] 572[2] 791[2] 946[2] 1128[2] 1115[2] 1414[2] 1488[2] 1533 1436 1263
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 308. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
  5. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  10. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 307. (на македонска литературна норма)
{{bottomLinkPreText}} {{bottomLinkText}}
Ано Коми (дем Кожани)
Listen to this article

This browser is not supported by Wikiwand :(
Wikiwand requires a browser with modern capabilities in order to provide you with the best reading experience.
Please download and use one of the following browsers:

This article was just edited, click to reload
This article has been deleted on Wikipedia (Why?)

Back to homepage

Please click Add in the dialog above
Please click Allow in the top-left corner,
then click Install Now in the dialog
Please click Open in the download dialog,
then click Install
Please click the "Downloads" icon in the Safari toolbar, open the first download in the list,
then click Install
{{::$root.activation.text}}

Install Wikiwand

Install on Chrome Install on Firefox
Don't forget to rate us

Tell your friends about Wikiwand!

Gmail Facebook Twitter Link

Enjoying Wikiwand?

Tell your friends and spread the love:
Share on Gmail Share on Facebook Share on Twitter Share on Buffer

Our magic isn't perfect

You can help our automatic cover photo selection by reporting an unsuitable photo.

This photo is visually disturbing This photo is not a good choice

Thank you for helping!


Your input will affect cover photo selection, along with input from other users.

X

Get ready for Wikiwand 2.0 🎉! the new version arrives on September 1st! Don't want to wait?