Георги Пешков
български революционер
Роден	1887 г. Прилеп, Османска империя
Починал	20 юни 1913 г. (26 г.) Лахна, Балкански съюз
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Баща	Спиро Пешков
Братя/сестри	Рампо Пешков Никола Пешков

Георги Спиров Пешков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Георги Пешков е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Баща му Спиро Пешков е ортомар – занимава се с търговия на въжарски изделия и дълги години е съветник в Прилепската българска община. Георги Пешков също се занимава с търговия с въжета. Брат е на Никола Пешков и Харалампи Пешков, също дейци на ВМОРО. Завършва българската гимназия в Битоля. Свързва се с Даме Груев и Пере Тошев след 1892 година,^[2][3] които го привличат към ВМОРО. От 1895 до 1901 година е член на околийския революционен комитет, а от 1901 – на Битолския окръжен комитет заедно с Анастас Лозанчев и Пере Тошев.^[4] До края на 1901 година по нареждане на Гоце Делчев изготвя правилник на четите на ВМОРО, който се използва само в Битолския революционен окръг.^[5] Скоро след това е арестуван от властите по време на Йосифовата афера, осъден е на смърт^[6] заменена със 101 години и затворен в Битолския затвор. Амнистиран през март 1903 година,^[7] Пешков става четник при Никола Русински. Като член на окръжния комитет участва на Смилевския конгрес през май. Тогава заедно с Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче и Янаки Петров^[8] са избрани за членове на кичевското ръководно тяло, а Пешков е районен началник на Поречието.^[9]

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в ръководното тяло на кичевския район. След въстанието остава нелегален и участва в борбата със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Делегат е на Прилепския конгрес в 1904 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Кръстьо Гермов и Сборна партизанска рота на МОО.^[10] През Междусъюзническата война в 1913 година действа в тила на гръцките части заедно с войводата Михаил Думбалаков.^[11] Загива в битката при Лахна на 20 юни 1913 година^[12] или от холера при отстъплението от Сяр.^[13][14]

Портал „Македония“