Кръстьо Гермов
| Кръстьо Гермов | |
| български революционер, късен македонист | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 декември 1962 г.
|
| Кръстьо Гермов в Общомедия | |
Кръстьо Гермов (на македонска литературна норма: Крсто Гермов), познат като Аргир, Шакир войвода или Сребрен Гермовски[1], е български революционер, мариовски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След края на Втората световна война приема македонистката идеология и участва в управлението на НР Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Във ВМОРО
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо Гермов е роден през 1868 година в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия крои дрехи, а през 1901 година се включва в революционата чета на войводата от ВМОРО Петър Ацев. Става секретар в четата на Стоян Трайков, а после районен войвода в Мариово.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това придружава Гьорче Петров през пролетта на 1904 година. Обикаля Македония и с Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[2] Следващата 1906 година е арестуван заедно с Иван Гюров и са осъдени на доживотен затвор от турската власт. След Хуриета през 1908 година е освободен. Измъчван е по време на обезоръжителната акция организирана от младотурците през 1910 година.
Васил Балевски казва за Кръстьо Гермов:
| „ | Кръсте Гермов (Шакир) беше много способен войвода. Той беше с образование, голям шегобиец и разказвач на приказки и майтапи. Той беше направил всички кладенчета в района си на чешми и ги бе кръстил всяко „Шекирова чешма“. Той имаше няколко псевдонима, като: Шакир, Аргир и други.[3] | “ |
След това бяга в България, установява се в София, където отваря собствено кафене. Работи и като кондуктор в „Дирекция на трамваите“.
Участва в Балканската война и Междусъюзническата война, като войвода на чета № 7 на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4]
| Чета № 7 на МОО с командир Кръстьо Гермов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Алексо Курачков | 40 | Прилепско | Селце[5] | ||
| Борис Конушев | 35 | Прилепско | Прилеп[6] | ||
| Георги Калешков | 25 | Прилепско | Прилеп[7] | ||
| Георги М. Гагалев | 32 | Прилепско | Прилеп[8] | ||
| Георги Петков | 25 | Прилепско | Прилеп[9] | ||
| Даме Хаджикочов | 37 | Прилепско | Прилеп[10] | ||
| Илия Вранчанец | 25 | Прилепско | Прилеп[11] | ||
| Йордан П. Адамов | 25 | Прилепско | Прилеп[12] | ||
| Мирчо (Мирче) Найденов | 34 | Прилепско | Прилеп | орден „За храброст“ IV степен[13] | |
| Мице Спасов | Петричко | Смоларе[14] | |||
| Никола Стоянов | 34 (35) | Прилепско | Прилеп[15] | ||
| Пано Улището | 40 | Прилепско | Прилеп[16] | ||
| Сава Ацев | 32 | Прилепско | Прилеп[17] | ||
| Славчо Талев | Прилепско | Прилеп[18] | |||
| Стефан Г. Тавчиев | 37 | Прилепско | Прилеп[19] | ||
| Тодор Попиванов | 24 | Прилепско | Прилеп[20] | ||
| Христо Джингов | 26 (28) | Копривщенско | Копривщица | орден „За храброст“ IV степен[21] | |
| Христо Тодоров | 22 (24) | Прилепско | Прилеп[22] | ||
Следвоенен период
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1935 – 1936 списва заедно с Ангел Динев лявото списание „Македонски вести“. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[23].
На 26 октомври 1944 година в София е получено телеграма на Светозар Вукманович-Темпо до правителството на ОФ. Темпо нарежда веднага да изпратят в Скопие Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Павел Шатев и други. Така в края на ноември 1944 година Кръстю Гермов заминава за Скопие, където се включва в дейността на АСНОМ. Избран е за народен представител на Събранието на Македония с мандат от Прилеп[24]. На 1 септември 1946 година в Скопие открива първото заседание на събранието като най-възрастен народен представител.
Кръстьо Гермов умира в Скопие на 17 декември 1962 година[25] и е погребан с почести в Прилеп[26].
В 1961 година Гермов заявява на Лазар Колишевски:
| „ | ...Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично. Е, па додов да ти кажам дека во Дворот влегувавме сите: едни низ главната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев...[27] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 90, 105.
- ↑ Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.65.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 176, 892.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 361.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 548.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 627.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 676.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 741.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 715.
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ Кратка биография на Кръстю Гермов
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94-95.
- ↑ Мургоски, Любчо, „Шакир бил омилен војвода во Прилепско“, Разговор с Нада Гермова-Бабик, взето от dnevnik.com.mk // Архивиран от оригинала на 2021-08-09. Посетен на 2008-12-28.
- ↑ Кљакиќ, Драган. Времето на Колишевски. Скопје, 1994, стр. 182.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
