Даме Груев
български революционер и национален герой
4 април 1905 г., София, Фото Димитър Карастоянов
Роден	Дамян Йованов Груев 19 януари 1871 г. Смилево, Османска империя
Починал	23 декември 1906 г. (35 г.) Русиново, Османска империя
Религия	Българска православна църква
Учил в	Софийски университет Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Братя/сестри	Георги Груев (революционер)
Даме Груев в Общомедия

Дамян (Даме) Йованов Груев е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1] Наричан и „Волята на организацията“, ползва псевдонимите Богдан Ариматейски, Борой, Браян Митрев, Буюк даскал, Гарибалди, Данаил, Иванов, Йосиф, Лавда, М. Пападопулос, Огн. Стопленов, Смилевец.^[2]

Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско, тогава в Османската империя.^[3] Брат е на революционера и общественик Георги Груев. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери, е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор.

През 1891 година е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства в българското училище. Посветил се на изграждането на ВМОРО и привлякъл със себе си и Гоце Делчев в организацията. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония:^[4]

През лятото на 1893 година се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. През октомври 1893 година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 година в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. Издава в Солун хектографирания вестник „Въстаник“.^[5] През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 година Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.

През 1895 и 1896 година Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1897 година е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес.^[6] Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов, който пише в писмо до агента в Солун Атанас Шопов:

През 1897 година създава в Солун Дружество против сърбите,^[8] с цел неутрализация на Сръбската пропаганда в Македония и поддръжниците й.^[9] През 1898 година османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската екзархия. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други.

През август 1900 година при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 година е заточен в Подрум кале в Мала Азия,^[10] което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре.

Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, и след неговия злополучен край – във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа. Тази постъпка ярко контрастира с постъпката на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 година се установяват в София „на топло и сигурно“, впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато населението на Македония страда. Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 година и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. В същото време е член на масонската ложа.^[11]

През 1904 година Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През лятото на 1905 година ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието – Рилския. Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 година Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията. Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В спомените си за този период войводата Милан Матов пише:

През септември 1906 влиза повторно на обиколка в Македония с чета в състав^[14]:

В края на 1906 година тръгва с четата си към Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември 1906 година Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско – вероятно предадени. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.

Архивът на Даме Груев, състоящ се от писма, документи и бележки, свързани с революционната му дейност, днес се съхраняват в Централен държавен архив на Държавна агенция „Архиви“.^[15]

На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за Дамян Груев: „Помисли ли се за Дамян Груев, цяла Македония изживява гранитната воля на ВМРО.“^[16]

• Спомени на Дамян Груев – на книжовен български^{[неработеща препратка]} и на македонска литературна норма
• Анастас Лозанчев за Даме Груев: Аз ли малодушен или той подъл?
• "Адреса бивших питомаца Друштва Св. Саве, родом из Македониjе – Српскоj народноj Скупштини", адрес от Дамян Груев и негови съученици, бивши възпитаници на дружеството „Св. Сава“ в Белград до Сръбското народно събрание, в който заявяват българския си идентитет и обявяват, че напускат Белград и дружеството „Св. Сава“, поради опитите да бъдат посърбени.
• „Светлият образ на Даме Груев“, Петър Скопаков, София, 1942 г.
• „Даме Груев, живот и дело“, Йордан Бадев, София, 1943 г.
• „До Почитаемото правителство на Княжество България“, писмо на Даме Груев до българското правителство, с. Слоещица, Демирхисарско, Вардарска Македония, 9 септември 1903 г.
• „Снимка на убития при с. Русиново, Малашевско – Даме Груев (на гърба на фотографията текст за последните дни от живота на войводата)“, с. Русиново, Малешевско, 23 декември 1906 година
• „Последните часове на Даме Груев“, публикувано във в. „Македония“, брой 360, София, 1927 година

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Даме Груев.

п б р Основатели на ВМОРО Антон Димитров · Дамян Груев · Иван Хаджиниколов · Петър Попарсов · Христо Батанджиев · Христо Татарчев

Портал „Македония“

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat