499 г. пр.н.е.
| << | 5 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
- Започва планираната през предната година персийска експедиция срещу Наксос, но жителите се оказват подготвени за съпротива, което довежда до четиримесечна обсада завършила неуспешно за нападателите. Останали без провизии и финансови средства персийците са принудени да се оттеглят.[2]
- Тиранът на Милет Аристагор, който е подбудител на експедицията изпада в неизгодно положение и се опасява от гнева на Дарий, поради което решава да вдигне на въстание срещу персите йонийските градове.
- Начало на Йонийското въстание:
- Аристагор обявява своята абдикацията и установяването на изономия т.е. равенство на хората в политиката и пред закона.[3]
- Изпратено е съобщение до все още събрания флот от експедицията, който се състои предимно от сили предоставени от йонийските градове и които са командвани от тираните на тези градове. Тези тирани са заловени и предадени на населението на съответните градове, което довежда до прокуждането на повечето от тях.[3]
- Към края на годината Аристагор заминава за Гърция да търси подкрепа за въстанието.
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- През зимата на 499/8 г. пр.н.е. Аристагор посещава Спарта, но цар Клеомен I отказва да подпомогне въстанието. Посещението му в Атина обаче довежда до подготвянето и изпращането на помощ от 20 атински и 5 еретрийски кораби.[4]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули (499/498 г.пр.н.е.) са Тит Ебуций Хелва и Гай Ветурий Гемин Цикурин.
- Пренесте напуска Латинския съюз и сключва съюз с Рим.[5]
- Избухва война между римляните и Латинския съюз. Авъл Постумий Алб Региленсис е назначен за диктатор. Той ръководи римляните до победа в битката битката при Регилското езеро (през тази или през 496 г. пр.н.е.)[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 473
- ↑ а б John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 474
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Credit:
(see original file).
