498 г. пр.н.е.
| << | 5 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
- Йонийско въстание:
- През пролетта в Милет пристигат 20 атински и 5 еретрийски кораби, които усилват силите на въстаниците.[2]
- Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в Ефес, откъдето извършват изненадваща атака над град Сарди, който е седалище на сатрапа на Лидия Артаферн. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.[3]
- След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир Евалкид, войиниците от Атина и Еретрия поемат обратно към дома.[3]
- Йоннийският флот удържа победа над Византион и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на Кария.[3]
- Гръцките градове на oстров Кипър въстават. Главният финикийски град Аматунда е обсаден.[3]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули (498/497 г.пр.н.е.) са Квинт Клелий Сикул и Тит Ларций Флав (за II път).
- Основана е колония във Фидена.[4]
В Македония
[редактиране | редактиране на кода]- Цар Аминта I умира и е наследен сина си Александър I.
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Хиподам Милетски, древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик (умрял 408 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Аминта I, цар на Древна Македония
- Евалкид, гръцки атлет и военен командир от Еретрия
- Клеандър, тиран на град Гела (управлявяал 505 – 498 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
- ↑ а б в г John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 651
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Cover photo is available under {{::mainImage.info.license.name || 'Unknown'}} license.
Credit:
(see original file).
