Черпища
| Черпища Τερπνή | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Черпища  Черпища  Черпища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 71 m |
| Население | 2129 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 622 00 |
| Черпища в Общомедия | |
Черпища (на гръцки: Τερπνή, Терпни, до 1923 година Τσέρπιστα, Церписта[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 2189 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Черпища е разположено на 1 километър северно от демовия център град Нигрита в Сярското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Димитър“ е от 1740 година.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Серпища (Serpista) живеят 816 гърци.[3]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Черипища (Tchéripischta) има 150 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 306 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Черпища:
| „ | Черписта - село със смесено население, мохамеданите са турци коняри, християните - гърци; една църква, едно училище, една джамия и едно мюсюлманско училище (мектеб). Отдалечено е на половин час от Нигрита.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Чирпища, на С. З. от Нигрита, при подножието на Бешишката планина, на разстояние 1/2 час. Това село някогаш в цъфтещо състояние, сега е отпаднало съвсем; жителите са зъдължени до уши. До Чирпища се виждат развалини от стари стени от неизвестна епоха. 120 къщи, половината турци и половината християне - гърци. Имат си църква.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Чирпища има 460 жители турци и 500 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Чернища (Tchetnichta) се състои от 800 гърци и в селото има гръцко училище.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Черпища е смесено местно-бежанско село с 64 бежански семейства и 280 души.[9] В 1923 година селото е прекръстено на Терпни.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сали Милос[11] | Σαλή Μύλος | Севастианон Рема | Σεβαστειανόν Ρέμα[12] | името на Голема река в Богданската планина в горното ѝ течение[11] |
| Амбарудия[11] | Άμπαρούδια | Апотикес | Αποθήκες[12] | връх в Богданската планина на ЮЗ от Черпища (926 m)[11] |
| Морава[11] | Μουράβα | Мермингас | Μέρμηγκας[12] | централният хребет на Богданската планина на ЮЗ от Черпища (807,4 m)[11] |
| Крендища[11] | Κρέν Τίστα/Κρεντίστα[13] | Иконостаси | Εικονοστάσι[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Черпища[11] |
| Патрах[11] | Πατράχι | Стронгилон | Στρογγυλόν[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Черпища[11] |
| Мация[14] | Ματσιά | Самаринон Рема | Σαμαρινόν Ρέμα[12] | името на река Лагатрис в горното ѝ течение[14] |
| Кядули[11] | Κιαδούλι | Исома | Ίσωμα[12] | местност на СИ от Черпища[11] |
| Косело[11] | Κοσιέλο | Камбос | Κάμπος[12] | местност на С от Черпища[11] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Черпища
- Димитрис Куфондинас (р. 1958), гръцки терорист
- Димитрис Стаматопулос (р. 1969) гръцки университетски професор
- Никос Пасхалудис (р. 1936), гръцки педагог и автор[15]
- Танасис Папатанасиу (1912 – 2005), гръцки фермер и политик
- Свързани с Черпища
- Ана Коракаки (р. 1996), гръцка олимпийска шампионка, по произход от Черпища
- Димитрис Анастасиадис (1940 – 2019), гръцки бизнесмен и благодетел, по произход от Черпища [16]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Πασχαλούδης Ν.Λ., Τα Τερπνιώτικα και τα Νιγριτινά. Ένα γλωσσικό ιδίωμα της Βισαλτίας Σερρών. Περιλαμβάνει στοιχεία γραμματικής, λεξικό, αντιλεξικό και δείγματα γλώσσας από τραγούδια, παροιμίες, αινίγματα, τοπωνύμια, κύρια ονόματα, Αθήνα 2000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 843.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
- ↑ а б Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Πασχαλούδης Νίκος // Посетен на 2024-08-19.
- ↑ Αναστασιάδης-Σαββαΐδης Δημήτριος // Посетен на 2024-08-19.
| ||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
