Сайта
| Сайта Λαγκάδι | |
| — село — | |
  Сайта  Сайта  Сайта | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Надм. височина | 532 m |
| Население | 140 души (2001) |
Сайта (на гръцки: Λαγκάδι, Ланкади, на катаревуса: Λαγκάδιον, Лангадион, до 1927 Σαϊτά, Сайта[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия. Селото има 140 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 9 километра южно от бившия демов център Джинджос (Ситохори).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Старото село е било разположена на няколко километра на юг от днешното, високо в Орсовата планина (Кердилио). Там е запазена църквата „Успение Богородично“.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сайта (Saïta) живеят 208 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сайта (Saïta) е посочено като село с 35 домакинства и 118 жители гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сайта:
| „ | Сайта: християнско село; жителите са гърци, 7 часа от града.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Сайта, село също тъй разтурено, на ЮИ от Жервохор. Разположено е на връх планината, та поради това малко орна земя притежава. Повечето жители са овчаре по планината. От Сайта до Сяр 10 часа, до Жервохор 3 часа близу. Пътят е твърде каменист, тесен и блатист. Гръцка църква и 40 гръцки къщи.[6] | “ |
В началото на XX век Сайта е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 150 жители гърци.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сайта (Saïta) живеят 210 гърци и в селото работи гръцко училище.[8]
В 1947 - 1949 година по време на Гражданската война селото е напълно разрушено и се мести на север в равното на сегашното си място. В 1954 година е изградена църквата „Успение Богородично“.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Сайта остава в Гърция. В 1927 година името на селото е променено на Лангади.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сайта
- Димитриос Галанис, гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[9]
- Иоанис Геракудис, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Ιερός Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Γαλάνης Δημήτριος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Γερακούδης Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
| ||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
