Източнокатолически църкви
| Част от серията статии за |
| Християнство |
|---|
 |
| Иисус Христос |
| Библията |
| Християнска теология |
|
| История и традиции |
| Култура и ритуали |
|
| Деноминации |
|
Западни:
Източни:
|
| Личности |
Източнокатолическите църкви са онези части на католическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някои от източните обреди.
За източните католици важат църковни закони, различни от законите за западните католици. Според католическите догми папата е едновременно и епископ на Рим, примас на Италия и патриарх на Запада. Източнокатолическите църкви не са подчинени на папата в качеството му на патриарх на Запада, а само в качеството му на римски папа, тоест ръководител на цялата църква.
Около 2 % от католиците принадлежат към източнокатолическите църкви. Повечето от тях се състоят от бивши православни и бивши миафизити. В миналото източнокатолическите църкви са наричани униатски, но този термин се възприема днес като оскърбителен, поради което повече не се използва.
История
[редактиране | редактиране на кода]Древната християнска църква се организира въз основа на апостолската традиция, но и съобразявайки се с местната традиция. По този начин оригиналната йерусалимска традиция се развива в няколко местни традиции: латинска, византийска, арменска, антиохийска (западносирийска) и халдейска (източносирийска). (По-късно тези 5 традиции са създали и свои местни версии.)
След няколкото нарушения на християнското единство, и особено след разкола през 1054 г. между православни и католици, римският папа неколкократно се опитва да възвърне християнското единство. Римският папа, разбира се, изхожда при това от презумпцията, че неговата църква е единствената Христова църква, а всички останали са еретици. Поради това, римският папа винаги е раглеждал християнското единство като обединение на всички християни под върховенството на Ватикана.
Първата стъпка в тази посока е Фераро-Флорентинската уния през 1439 г. Руската църква, Цариградската патриаршия, Сиро-яковитската църква, част от Арменската църква и част от несторианците се съгласяват, че римският папа ще е главата на християнството. Всъщност унията остава на хартия, никога не е приложена на практика поради съпротива от страна на голямото мнозинство от клира и вярващите от църквите, подписали унията.
След провала на Фераро-Флорентинската уния, римският папа се решава на различен подход. Изпратени са францискански и доминикански монаси по целия свят в териториите, където „еретиците“ имат сериозно влияние. Първата такава мисия е францисканската мисия до Мосул (Ирак) по време на папа Юлий III (1549 – 1555). Мисионерите имат за задача спечелване на групи вътре в източните църкви с цел тяхното откъсване от църквите им и преминаването им към Ватикана. С цел по-ефективни резултати, латинският обред не е наложен, а тези групи са оставени да продължават да живеят според техните обреди. Единтвеното изискване е приемането на върховенството на римския папа. Понякога дори и приемането на католическите догми не е наложено веднага, а постепенно: в началото догматичните различия са просто обявени за „грешки в превода“ или „недоразумения“.
Източнокатолическите църкви по обред и статус
[редактиране | редактиране на кода]
| име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Етиопска католическа църква | 1839 г. | 6 800 000 | амхара | Адис Абеба, Етиопия | бивши миафизити | митрополия |
| Коптска католическа църква | 1741 г. | 253 000 | коптски, арабски | Александрия, Египет | бивши миафизити | патриаршия |
| име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Арменска католическа църква | 1742 г. | 500 000 | арменски | Бейрут, Ливан | бивши миафизити | патриаршия |
| име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Албанска византийска католическа църква | 1626 г. | 3200 | албански | Тирана, Албания | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Беларуска гръкокатолическа църква | 1646 г. | 7000 | църковнославянски | - | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Църква на съединените с Рим българи | 1861 г. | 43 811 | църковнославянски | София, България | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Грузинска византийска католическа църква | 1646 г. | 1600 | църковнославянски | Грузия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Гръцка византийска католическа църква | 1829 г. | 2500 | гръцки | Гърция | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Итало-албанска византийска католическа църква | – | 60 000 | гръцки, албански | Рим, Италия | винаги са били към римския папа | „друг собствен статус“ |
| Македонска византийска католическа църква | 1918 г. | 11 000 | църковнославянски | Скопие, Северна Македония | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Мелкитска византийска католическа църква | – | 1 000 000 | арабски, гръцки | Дамаск, Сирия | винаги са били към римския папа | патриаршия |
| Румънска гръкокатолическа църква | 1697 г. | 1 000 000 | румънски | Блаж, Румъния | бивши православни | архиепископия |
| Руска византийска католическа църква | 1905 г. | ? | църковнославянски | Москва, Русия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Рутенска гръкокатолическа църква | 1596 г. | 140 000 | църковнославянски | Питсбърг, САЩ | бивши православни | митрополия |
| Славонска гръкокатолическа църкваа | 1611 г. | 50 000 | църковнославянски | Крижевци, Хърватско | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Словашка гръкокатолическа църква | 1646 г. | 225 000 | църковнославянски | Прешов, Словакия | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| Украинска гръкокатолическа църква | 1595 г. | 5 500 000 | църковнославянски | Лвив, Украйна | бивши православни | архиепископия |
| Унгарска гръкокатолическа църква | 1646 г. | 300 000 | унгарски, гръцки, английски | Хайдудорог, Унгария | бивши православни | „друг собствен статус“ |
| име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Маронитска католическа църква | - | 15 000 000 | арабски, арамейски | Бкрикри, Ливан | винаги са били към римския папа | патриаршия |
| Сирийска католическа църква | 1781 г. | 124 000 | арабски | Бейрут, Ливан | бивши миафизити | патриаршия |
| Сиро-маланкарска католическа църква | 1930 г. | 500 000 | малаялам | Керала, Индия | бивши миафизити | архиепископия |
| име | уния с Рим от | брой вярващи | богослужебен език | седалище | произход | статут |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Сиро-малабарска католическа църква | 1498 г. | 1 000 000 | малаялам, хинди | Ернакулам, Индия | бивши несторианци | архиепископия |
| Халдейска католическа църква | 1445, 1553, 1778 г. | 700 000 | асирийски, арабски | Багдад, Ирак | бивши несторианци | патриаршия |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Етиопска католическа църква Архив на оригинала от 2010-02-25 в Wayback Machine.
- Коптска католическа църква
- Арменска католическа църква
- Гръцка византийска католическа църква
- Мелкитска византийска католическа църква Архив на оригинала от 2008-10-13 в Wayback Machine.
- Румънска гръко-католическа църква
- Словашка гръко-католическа църква
- Украинска гръко-католическа църква
- Унгарска гръко-католическа църква[неработеща препратка]
- Маронитска католическа църква
- Сирийска католическа църква
- Сиро-маланкарска католическа църква Архив на оригинала от 2008-07-25 в Wayback Machine.
- Сиро-малабарска католическа църква
- Халдейска католическа църква
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
