Апокриф (от гръцки: απόκρυφος – „таен“, „скрит“) означава словесно или писмено произведение, което се разпространява „нелегално“, т.е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институция – Църква, държава, и т.н.

В по-тесен смисъл терминът се използва за книгите, които поради една или друга причина не са включени в църковния канон на Свещеното писание. В този случай терминологията, възприета от Православната, Католическата и Протестантската църква се различава (виж по-долу). В статията ще се използва терминът „апокриф“ в разбирането на Православната църква, тъй като е достатъчно тесен и определен като смисъл и е най-близък до разбирането на тази дума в българския език. Апокрифите, особено новозаветните, не са намерили място в канона по различни причини – спорно авторство, разминаване с официалното учение на Църквата, време на написване, а някои от тях просто са били неизвестни на съставителите на новозаветния канон.

Различията засягат преди всичко Стария завет. Библейският канон съдържа 39 старозаветни книги. Освен тях в католическата и православната Библия присъстват други книги. Всъщност именно при тях се проявява различието в термините.

• За Православната църква тези книги са 11 и не се определят като апокрифи, а като „неканонични“ книги – т.е. книги, които, въпреки че не фигурират в канона, по своя дух и характер са достойни да присъстват редом със санкционираните от канона книги. Такива са „Книга на премъдростта на Иисус, Син Сирахов, Първа и Втора книга на Ездра, и др., както и някои части от каноничните книги. Общото за всички тези писмени източници е, че отсъстват от стария юдейски канон, но са част от първия и твърде авторитетен превод на канона на гръцки, т.нар. „Септуагинта“. В българския „синодален“ превод те са преведени именно оттам. За Православната църква апокрифи са книгите, които не са в списъка на тези 50. Някои от апокрифите не са забранявани, а са били четени като художествена литература.^[1]

• Римокатолическата църква нарича същите тези книги „апокрифи“ и отново ги издава, редом с каноничните произведения, с изключение на „Трета книга на Ездра“, която липсва в католическите издания. Останалите книги, засягащи библейската история или проповед, са включени в т.нар. „Индекс на забранените книги“, редом със значително по-късни произведения. Технически за тях също се употребява (в по-ново време) терминът апокриф.

• За протестантските общности апокрифи са всички книги, които не влизат в библейския канон.

Вън от различията и с изключение на неканоничните книги в терминологията, отношението и начинът на работа по отношение на тези книги е почти сходен у различните християнски вероизповедания.

Систематизирането на апокрифите по видове споделя терминологията, определена от систематизирането на каноничните библейски текстове. Делят се основно на старозаветни и новозаветни апокрифи (според приписваното или автентично авторство), също така на откровения (апокалипсиси), видения, слова и др., според вида на жанра и повествованието. (Всички те могат да бъдат старозаветни и новозаветни). В съчетанието между двете класификации се появяват термини като „старозаветно“ или „новозаветно“ откровение и т.н.

Някои от тях са твърде древни. Също така някои от тях са имали ограничено значение в древните поместни църкви. Едно от евангелията, приписвани на св. ап. Тома (т.нар. евангелие „Иисус рече“, според фразата, с която започва всеки негов абзац), например се приема от някои от богословите, предимно западни, за т.нар. евангелие Q (от немски Quelle – източник), послужило за основа на останалите евангелски текстове. Някои от апокрифните евангелия отразяват предание, в някои случаи твърде древно и съвпадащо с църковното („Протоевангелие на Яков“). Трябва да се отбележи, че някои от книгите, които влизат в съвременния канон преди окончателното му формиране, също са били спорни – по специално „Откровението на св. ап. Йоан Богослов“ и „Посланието на св. ап. Павел до евреите“.

Запазени са повече от над 100 евангелски апокрифи. Някои от тях са:

• Апокриф на Яков
• Протоевангелие на Яков
• Евангелие от египтяните
• Евангелие от евреите
• Евангелие от евионитите
• Евангелие на Ева
• Евангелие от Варава
• Евангелие от Петър
• Евангелие от Мария
• „Евангелие от Никодим Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.“
• Евангелие от Филип
• Тайно евангелие от Марк
• „Евангелие от Тома Архив на оригинала от 2006-10-27 в Wayback Machine.“
• Евангелие от Лъжематей
• История на дърводелеца Йосиф
• Евангелие от Юда

и други

• Слово за светия апостол Тома Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
• Деяние на светите апостоли Андрей и Матей Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
• Деяния на Петър и Павел
• Деяния на Варнава
• Деяния на Филип в Елада
• Деяния на Йоана
• Успение на Блажена Дева Мария
• Смъртта на светия апостол и евангелист Йоан Богослов^{[неработеща препратка]}

и други

• Послание на Авгар до Христос
• Послание на Христос до Авгар

и други

• Послание на Авгар до Христос
• Послание на Христос до Авгар
• Преписка на апостол Павел със Сенека (6 писма)
• Послание на апостол Павел до лаодикийците

и други

• Две откровения на Йоан (да не се бъркат с едноименната канонична книга)
• Откровение на Петър
• Откровение на Павел

и други

• Псалми Соломонови
• Завет на 12-те (патриарси)
• Няколко книги, приписвани на Енох
• Видението на Исайя
• Заветът на Авраам

и други

• Пастирът от Ерм
• Ходене на Богородица по мъките

и други

Значението на апокрифите за съвременната наука е огромно. Теологията се спира на тях във връзка с изучаването на историята на Църквата и формирането на библейския канон. Светските науки се интересуват предимно от факта, че в много от апокрифите са отразени народни вярвания и сентенции, които са важни за науки като етнология и история на културата. Историята се интересува от тях като писмен източник. Съвременните мистици виждат в тях извор на езотеричното познание.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Апокриф.

Нормативен контрол GND LCCN NKC LIBRIS IdRef VIAF