Сушица (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
| Сушица | |
  Сушица  Сушица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 26 души[1] (15 март 2024 г.) 1,07 души/km² |
| Землище | 24,539 km² |
| Надм. височина | 851 m |
| Пощ. код | 2558 |
| Тел. код | 07927 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 70411 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011) |
Сушица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Сушица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Кобилска планина и западните склонове на Земенската планина – в началото на Сушичка река.
Селото е разпръснат тип, образувано от 9 махали - А̀но, Горни Ва̀рнидол, Долни Ва̀рнидол, Камберцѝ (Петрѐвци), Кръсто̀вци, Раздо̀лци, Село̀, Чивлѝко и Шава̀ро.
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към кааза Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на войнуците от средата на XVI век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Сушица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км североизточно от кметството в местността „Спасовица“ или „Кленье“.
- Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността „Равна нива“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Зиновиев Димитров – род.1920 г., военен.
- Йордан Калистратов Джонев – род.1921 г., агроном
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.509-513;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.29;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.698-699;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.39-40;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 632.
| |||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
