Оброците са традиционни свещени места в централната част на Балканския полуостров (главно в Сърбия и Западна България), както и култови ритуали, сходни с курбан, извършвани там ежегодно на определен християнски празник.

В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход^[1]). В сръбската етнография преобладава името запис, използвано също и в някои български региони,^[2] както и в по-ранната българска литература.^[3]

На местно ниво оброците се наричат по много различни начини, сред които оброчище, църквище, курбанище, соборище,^[4] подкръст^[2] и други.

Оброците могат да бъдат разположени в селището или извън него.^[4] Според Димитър Маринов те се поставят във важни за общността места – местности с обработваеми земи и трайни насаждения, при извори и други водоизточници, захранващи селото с вода или задвижващи воденици – с цел да им осигурят свръхестествена защита.^[5] Маринов отбелязва и случай, в който оброкът се намира в някогашно гробище и отбелязва специфичните ритуали при него.^[5] Някои етнографи, стремящи се да обосноват древен и езически произход на обичая, твърдят, че оброчища се разполагат на древни предхристиянски култови места.^[4][6]

Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони.^[4]

Посегателството върху оброчните места е забранено.^[4] Дърветата са смятани за свещени и не се секат, като се смята, че покушенията срещу тях ще бъдат наказани – при подобно посегателство срещу такова дърво в Западна България се устройва общинска проклетия.^[6] По време на колективизацията много оброци – често разположени на границите между отделни земеделски имоти, които са заличени – са унищожени, като местните легенди приписват на тези събития различни бедствия – от смъртни случаи на конкретни извършители до спад в раждаемостта и обезлюдяване на цели области.^[7]

Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението - курбан на мъжко животно - теле, овен или шиле, понякога дори вол.^[8] На оброчния знак и около него се палят свещи и се поставя храната за трапезата - курбанът с допълнително донесени хлябове.^[8][4] Свещеник извършва водосвет и прекадява храната, която след това се слага на масата за участващите в ритуала.^[8]

При тържества на някои оброчища се пробиват в дърветата дупки със свредели и се слагат там ястия и светена вода – така дърветата се „хранят“.^[6]

Цитирани източници

• Вакарелски, Христо. Етнография на България, второ издание. София, Наука и изкуство, 1977.
• Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
• Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.
• Маринов, Димитър. Избрани произведения. Т. 2: Етнографическо-фолклорно изучаване на Западна България – Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско, Врачанско. София, Наука и изкуство, 1984.
• Заедно по свещените места на планината Осогово. РИМ Кюстендил, 2008.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Оброк

• Карта на оброци в землищата на селата в района на Искърското дефиле

Портал „Култура“          Портал „България“          Портал „Сърбия“