Стефан Димитров Таралежков е български офицер, генерал-майор.

Роден е на 10 юли 1894 г. в Ихтиман. Завършва Военното училище през 1917 г. От 1928 г. е адютант на Осма пехотна тунджанска дивизия. От 1930 г. е командир на взвод в единадесети пограничен участък. През 1933 г. е назначен за командир на рота в Дванадесети пехотен полк. През 1941 г. е назначен за комендант на Скопие. Същата година издава и книгата „Силата на духа и кризата в боя“, отпечатана от Военноиздателския фонд от поредицата „Военна библиотека“ №111^[1]. От 1943 г. става командир на Тридесети пехотен шейновски полк. С Министерска заповед №123 от 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Седма пехотна рилска дивизия, с която участва в първата фаза на т.нар. Отечествена война 1944 – 45., а от 15 декември 1944 г. е командир на Дванадесета пехотна дивизия.^[2] След края на войната е назначен за командир на Единадесета пехотна дивизия. В периода 20 декември 1945 – 21 януари 1946 г. е командир на Трета българска армия. През 1946 г. е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. Излиза в запас през 1947 г. като началник на учебния отдел в Щаба на армията^[3]. На 21 януари 1948 г. Държавна сигурност образува отчетно наблюдателно дело на генерал Таралежков, което през 1951 г. преминава на активна разработка „Бодил“ по линия на бивши хора.^[4] Известно време е член на „Звено“, но после отпада от организацията. Работи за кратко в министерство на отбраната през 1950 г., където се пенсионира. След като не е открита вражеска дейност от негова страна разработката е прекратена през 1960 г.^[5] Умира през 1972 г.

• Подпоручик (1 август 1917)
• Поручик (30 юни 1919)
• Капитан (1926)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (5 април 1945)

• Орден „За храброст“ III степен II клас
• Орден „Свети Александър“ III степен м.с.
• Орден „Александър Невски“ – СССР
• Орден „Партизанска звезда“ I степен – Югославия

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“