Константин Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор. Военен деец и политик от Демократическия сговор.

Константин Георгиев е роден на 25 август 1873 г. в град Брезник (според други сведения, в село Табан, Драгоманско). На 18 юни 1891 година постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1895 година и военна академия в Русия. Започва кариерата си на военен в 1895 година като артилерийски подпоручик от 3-то планинско артилерийски отделение. По-късно е произведен в чиновете поручик (1895), служи във 2^-ри артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин капитан и служи като адютант във 2^–ра инспекционна област. На 4 септември 1910 е произведен в чин майор, а от следващата година е помощник-началник на секция в Щаба на армията.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) служи като началник на оперативната секция в Щаба на действащата армия, след войните на 14 февруари 1914 е произведен в чин подполковник, а от януари 1915 г. отново е началник на оперативната секция в Щаба на армията. През Първата световна война (1915 – 1918) е на същата служба до 1917 година, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник. През 1918 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 5^–а пехотна дунавска дивизия. От 1919 г. е началник на Военната академия^[1].

При уволняването си от войската на 30 септември 1920 година е произведен в чин генерал-майор. Междувременно е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия.

След Първата световна война се включва във Военния съюз, а след уволняването си от армията и в гражданските партии. Генерал Георгиев е гарнизонен водач на Военния съюз в София. В XXI обикновено народно събрание е депутат от управляващия Демократически сговор.

В началото на 1925 година военната организация на Българската комунистическа партия планира извършването на атентата в църквата „Света Неделя“. Константин Георгиев, депутат и ръководител на софийската организация на Военния съюз, е избран като примамка за нападението. Към 20 часа на 14 април 1925 година той е застрелян от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно със своята внучка.^[2]

На генерал Коста Георгиев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

• Подпоручик (1895)
• Поручик (1899)
• Капитан (1904)
• Майор (4 септември 1910)
• Подполковник (14 февруари 1914)
• Полковник (16 март 1917)
• Генерал-майор (3 септември 1920)

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 185.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“

Нормативен контрол NKC VIAF