For faster navigation, this Iframe is preloading the Wikiwand page for Свети Никита (Баняне).

Свети Никита (Баняне)

„Свети Никита“
„Свети Никита“
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение в Чучер
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоБаняне
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСкопска
Изграждане1307/8 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Никита“ в Общомедия

„Свети Никита“ (на македонска литературна норма: „Свети Никита“) е средновековна православна манастирска църква в скопското село Баняне, Северна Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Църквата е изградена върху старо култово място. Тя е задушбина на сръбския крал Стефан II Милутин, изградена в 1307/8 година. В същата година близо до нея Стефан Милутин изградил и параклис „Свети Йоан Предтеча“, който в края на XVII век е цялостно разрушен. „Свети Никита“ претърпява множество поправки и дограждания. Зидана е от камък и тухла във форма на вписан кръст в правоъгълна основа, над чийто средищен дял се издига купол, издигнат на пандантифи и на четири четвъртити стълба. Неа фасадата ѝ има слепи аркади, изпълнени с най-различни геометрични орнаменти. Най-впечатляващи са декоративните елементи в олтарната апсида.[1]

Ктиторският надпис
Влизане в Йерусалим от „Свети Никита“ (1483/1484) и от „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур (1485/1486)
Икона на Света Богородица Одигитрия от църквата, около 1320 г. Днес в Музея на град Скопие

Живописта е от времето на изграждане на църквата, като само в купола е от XIX век Запазен е и един фрагмент от живописта на по-старата църква, на чиито темели е била изградена днешната. Живописта е поделена в три хоризонтални зони. В надпис на Тироновия щит в първата зона от фреските на южния зид са изписани имената на авторите на фреските – известните зографи Михаил и Евтихий. На фреските в първата зона, анфас са изобразени фигури на много светци в цял раст. Втората зона е с композиции с Христовите чудеса, а фреските от третата зона представят Христовите страдания. Освен гръцкия надпис има и църковнославянски.[1]

Част от стенописите са от 1483/1484 година, дело на водещото ателие на Костурската художествена школа от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур, в католикона на манастира „Преображение Господне“, Метеора (1483), част от живописта в католикона „Успение Богородично“ на манастира Трескавец (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485) и тези от разрушената църква „Свети Спиридон“ в Костур (края на XV век).[2]

Творби на Дичо Зограф

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1846 г. и началото на 1847 г. Дичо Зограф работи иконите за целия иконостас и стенописите в купола и наоса на манастирската църква. За иконостаса прави престолните икони „Исус Христос Вседържител“, „Богородица с Христос“ и двете подписани и датирани 20 декември 1846 г.; „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 г.; Архангел Михаил, неподписана, но с имената на ктиторите и датирана 1847; „Коронясване на Богородица“, също недописана, но очевидно Дичово дело. Иконата на Свети Георги и Свети Димитър, подписана от Дичо и датирана 13 април 1856 година, подпряна на долната част на иконостаса, вероятно е от иконостаса от църквата „Света Троица“ в село Чучер. Дичо в църквата „Свети Никита“ изработва и царските двери, апостолските икони, като например иконата с на Апостол Яков, празничните икони, сред които и „Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител“, кръста над иконостаса и малката икона „Богородица с Христос и светци“. Дичо изписва наново Божествената литургия с Исус Вседържител в темето на купола на наоса, запазвайки инкарната и линията на формите на по-старите майстори. Композицията се атрибутира на Дичо Зограф по стилистичните характеристики и след сравнение с останалите примери на „Божествена литургия“, изписани от Дичо за други църкви. В нишата на южната фасада, вляво от входа на църквата са запазени повредени части от Дичови стенописи на патрона на храма Свети Никола на кон.[3]

  1. а б в Манастирот Свети Никита, скопско // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
  2. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“ // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
  3. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
{{bottomLinkPreText}} {{bottomLinkText}}
Свети Никита (Баняне)
Listen to this article

This browser is not supported by Wikiwand :(
Wikiwand requires a browser with modern capabilities in order to provide you with the best reading experience.
Please download and use one of the following browsers:

This article was just edited, click to reload
This article has been deleted on Wikipedia (Why?)

Back to homepage

Please click Add in the dialog above
Please click Allow in the top-left corner,
then click Install Now in the dialog
Please click Open in the download dialog,
then click Install
Please click the "Downloads" icon in the Safari toolbar, open the first download in the list,
then click Install
{{::$root.activation.text}}

Install Wikiwand

Install on Chrome Install on Firefox
Don't forget to rate us

Tell your friends about Wikiwand!

Gmail Facebook Twitter Link

Enjoying Wikiwand?

Tell your friends and spread the love:
Share on Gmail Share on Facebook Share on Twitter Share on Buffer

Our magic isn't perfect

You can help our automatic cover photo selection by reporting an unsuitable photo.

This photo is visually disturbing This photo is not a good choice

Thank you for helping!


Your input will affect cover photo selection, along with input from other users.

X

Get ready for Wikiwand 2.0 🎉! the new version arrives on September 1st! Don't want to wait?