Свети Влас
Свети Влас 42.713797, 27.7577 Свети Влас
Общи данни
Население	4376 души[1] (15 март 2024 г.) 121 души/km²
Землище	36,125 km²
Надм. височина	0 m
Пощ. код	8256
Тел. код	0554
МПС код	А
ЕКАТТЕ	11538
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007)
Кметство    – кмет	Свети Влас Иван Николов (МОРЕ)
Адрес на общината
гр. Несебър
Свети Влас в Общомедия

Свети Влас е град в Югоизточна България. Намира се в Община Несебър, област Бургас. На 2 февруари 2006 г. с Решение на правителството Свети Влас придобива статут на град.

Свети Влас се намира в подножието на южните склонове на Стара планина, в непосредствена близост до брега на Черно море. Той е на 12 km от историческия град Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е разположен на 41 km южно.

Плажът на Свети Влас е с изложение на юг. Пясъкът е ситен и златист. Уникално съчетание на чист планински въздух, морски климат и красива природа. Свети Влас е любимо място за отдих на много българи и чужденци. Летните дни се характеризират с тиха утрин и сравнително прохладен следобед. Дълга, топла и тиха есен.

Макар и малък, градът има богата и дълга история. Първото селище в района е основано от древните траки. По-късно, през елинистическия период, около II в. пр. Хр., със заселването на гръцки колонисти, селището се нарича Лариса. С това име се среща чак до XIV век, когато приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, също и лечител. Новото наименование на селището е било свързано с намиралия се тук голям и известен ставропигален манастир „Св. Власий“, който бил пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Същият просъществувал до XVIII век, когато е опожарен от безбройните по това време набези на пирати. Подобна съдба сполетяла и другите четири манастира, разположени в околността на селото: „Св. Петър“, „Св. Илия“, „Св. Андрей“ и девическият „Св. Ана“. Отделни останки от тези обители могат да бъдат забелязани и днес.

През годините на османско владичество (XIV – XIX в.) са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите. Османците го наричали Кючюк манастир, а в османските данъчни регистрите е записано като село „Манастир“.

След освобождението от османско владичество, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество, името на селището се променя на Свети Влас. В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1919 г. и по-конкретно в село Чадърли, преименувано през 1920 г. на Стрими (днес в община Сапес, област Родопи). По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.

След войните от 1912 – 1918 г., в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско, 29 от Гюмюрджинско, 20 семейства малоазийски българи от с. Йеникьой и от други краища на България. През 1963 година Влас е обявен за климатичен морски курорт. Микроклиматът тук е благоприятен за лечение на белодробни заболявания.

През 2006 г. село Свети Влас придобива статут на град с решение на Министерския съвет.

През 2007 г. в Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България, с капацитет от 300 яхти.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

• Съборът на Свети Влас се провежда на 2 май – летния Атанасовден;
• Международна ветроходна регата „Св. Влас“ се провежда в акваторията на Несебърския залив на 18, 19 и 20 юли. Домакин на състезанието е Общински морски клуб „Несебър 2000“. Регата „Св. Влас“ има петгодишна история, като до 2007 г. се провежда под името „Victory“;
• Суперкар рали „Свети Влас“.

В Свети Влас съвременното строителството може да се раздели на два периода – до 2000 г. и след 2000 година.

До 2000 г. се строят еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, с етажност на застрояване до 3 етажа. Покривите са характерни за страната с керемиди и са двускатни (оседлани), трискатни (калкани), четирискатни, двускатни скосени, четирискатни скосени и мансардни.

До този момент строителството се разгръща в строителните граници на землището, които граници са: склон-залесяване на Стара планина; шосе „Слънчев бряг – к.с. Елените“; към 2023 г. бензиностанция на входа на града.

До 2000 г. всички останали територии са със статут на земеделски земи – ниви и пасища.

След 2000 г., започва строителство в земеделските земи, от другата страна на шосето, в посока морския бряг. Изградена е улица „Бор“ от шосето до комплекс „Сън Палас“ (Sun Palace), (2001 г.), който е първият комплекс изграден на първа линия и построен изобщо в териториите извън село Влас, по това време.

Към 2023 г. ул. Бор е продължена и изградена в посоки изток-запад, като организира по-голямата част от модерното застрояване на първа и втора линия от морския бряг.

Съвременното застрояване е гъсто и не е обединено в конкретен стил. В модерната част на града се наблюдава известна тенденция в стил „манастири“.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Свети Влас.

• Свети Влас засенчи Слънчев бряг Архив на оригинала от 2008-08-09 в Wayback Machine.
• Информационен портал на Свети Влас

п б р Българско Черноморие (от север на юг) Северна България (Северно Черноморие) Общини Шабла нос Сиврибурун • къмпинг Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • нос Карталбурун • къмпинг Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • къмпинг Добруджа • Шабла • нос Шабла • Тюленово Каварна Камен бряг • резерват Яйлата • курорт Русалка • Наневска тузла • Болата • нос Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола Балчик Балчишка солница • Балчик • курорт Албена • Батова река • резерват Балтата • Кранево Варна курорт Златни пясъци • Златни пясъци (природен парк) • курорт Ривиера • курорт Чайка • курорт Ален мак • ваканционен комплекс Слънчев ден • курорт Константин и Елена • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • кв. Чайка • Варна • Варненски залив • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • курортно селище Фичоза • курорт Черноморец • защитена местност Ракитник • местност Паша дере Аврен защитена местност Лиман • къмпинг Рай • къмпинг Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) Долни Чифлик Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Шкорпиловци • Фъндъклийска река Бяла местност Кара дере • Черния нос • Белия нос • Бяла • свети Атанас (нос) • къмпинг Луна Южна България (Южно Черноморие) Общини Несебър къмпинг Простор • Двойница (река) • Обзор • защитена местност Смриките • защитена местност Иракли • нос Емине • ваканционно селище Елените • Несебърски залив • Свети Влас • Слънчев бряг • Хаджийска река • Несебър • защитена местност Кокетрайс • нос Акротирия • Равда • нос Равда Поморие Ахелой • Поморийски залив • Поморийско езеро • Поморийски полуостров • Поморие • къмпинг Европа Бургас Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаски залив • Бургаско езеро • язовир Мандра • местност Пода • защитена местност Узунгерен • Крайморие • защитена местност Ченгене скеле • нос Чукаля • о. Св. Анастасия Созопол залив Атия • полуостров Атия • Черноморски залив (Вромос) • Свети Никола (полуостров) • Акин • Черноморец • Созополски залив • вилна зона Червенка • къмпинг Златна рибка • къмпинг Градина • Созополски полуостров • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • п-ов Буджака • нос Колокита • Райски залив • залив Каваците • къмпинг Каваците • къмпинг Смокиня • резерват Пясъчна лилия • къмпинг Веселие • Агалина (природна забележителност) • Дюни (курорт) • залив Алепу • Алепу (дюни) • блато-лагуна Алепу • Хумата • о. Св. Тома Приморско залив Аркутино • блато-лагуна Аркутино • Ропотамо (река) • Ропотамо (резерват) • нос Св. Димитър • Беглик таш • п-ов Буруна • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла (плаж) • Приморски полуостров • Приморско • Дяволски залив • Дяволска река • ММЦ Приморско • къмпинг Лес • къмпинг Атлиман • залив Атлиман • Китен • Урдовиза (нос) • Китенска река Царево Китенска река • къмпинг Юг • Лазурно море • къмпинг Корал • Лозенец • Арапя (къмпинг) • Царево • Странджа (природен парк) • къмпинг Нестинарка • Варвара • нос Буруна • къмпинг Делфин • Ахтопол • Наково кладенче (защитена територия) • река Велека • Синеморец • защитена местност Силистар • Резово • Резовска река

Портал „География“          Портал „България“