Камено
Камено 42.569789, 27.290669 Камено
Общи данни
Население	5481 души[1] (15 март 2024 г.) 92,5 души/km²
Землище	59,287 km²
Надм. височина	15 m
Пощ. код	8120
Тел. код	05515
МПС код	А
ЕКАТТЕ	35883
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ; 2015)
Камено в Общомедия

Камено е град в Югоизточна България. Намира се в област Бургас, в близост до градовете Бургас, Българово и квартал Ветрен. Градът е административен център на община Камено.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 5471 души по настоящ адрес и 5760 души по постоянен адрес.^[2]

Град Камено се намира в югоизточната част на България, в Бургаската низина на брега на Айтоската река. Той е разположен на 20 km северозападно от областния център Бургас, на около 15 km южно от Айтос и на 5 km от Българово.

В землището на Камено се намира и село Свобода, което няма собствено землище.

С новооткрития пътен възел към АМ „Тракия“ Камено отстои на 19 km от Бургас.

В Община Камено се намират общо 13 населени места.

Климатът се харектеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние.

Историята твърди, че Камено започва своя живот преди повече от 500 години. Най-старият средновековен документ, в който под името Каикли се крие град Камено, датира от 1498 г. Под името Каикли той е споменат в списък на соколарите и на търговците и превозвачи на сол като селище в нахия Ируси Касри. В по-късните турски документи от 18 век Камено е споменато под името Каялък Али.^[3]

Заселването на Камено на сегашното му място се обяснява с появата на турския чифлик през 1633 г., около който се настаняват жителите на Кичук хаджик. През феодалната епоха в селището има чифлик, в който работят предимно българи животновъди. В навечерието на Освобождението чифликът е закупен от богатия гръцки търговец Зафиропулос, а след Освобождението чифликчийските земи са изкупени от български търговци и земевладелци. Тук се заселват много българи от старозагорските села.

Селището се нарича Каялий до 1934 г., когато е преименувано на Камено, буквален превод от старото име Каялий. Думата Каякли има османотурски произход. Според народната етимология името идва от турската дума „кая“ – която означава „камък“. Старите изписвания обаче – „Каикли“, „Каялий“ на староарабски и персийски език тази дума означава „чернозем“, „земя-смолница“ и това дава възможност да свържем името на града с основната му постоянна особеност – богатия чернозем, сред който се намира^[3].

От 1944 г. до 1947 г. село Камено се управлява от Селски общински народен съвет с. Камено, а от 1948 до 1958 г. то е под ръководството на Околийския народен съвет гр. Бургас. От 1959 г. до 1974 г. отново има Селски общински народен съвет с. Камено, като към него са присъединени селата Кръстина и Свобода.

През 1969 г. Камено е признато за село от градски тип. С Указ № 1942 на Държавен вестник брой 72 от 17.09.1974 г. Камено е обявено за град, а през 1979 г. с Указ № 93 обнародван в Държавен вестник брой 8 от 26 януари 1979 г. – за общински център.

Православни християни

Българи – 80 %, Роми – 13 %, копанари – 5 %, руснаци – 0,5 %, други – 1,5 %.

На местните избори през октомври 2023 г. за кмет на Община Камено за втори пореден мандат беше избран Жельо Вардунски.

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Камено е съставено от градоначалник и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 г., при изборна активност от 55,81 %, е следното:^[4]

• „Лукойл-Нефтохим“ АД – Бургас, който е и най-големият работодател в страната, заема 75% от територията на землището на Камено.
• „Бургаски захарни заводи“ АД.
• „Камено газ“ – 100% общинско
• Мандра
• Цех за нерафинирано олио
• Цех за преработка на брашна и ядки ЕТ „ТИТ“ – Теньо Тенев
• Цех за безалкохолни напитки
• Районна ветеринарна лечебница, град Камено
• РПУ-Камено
• Поликлиника – гр. Камено
• СУ „Христо Ботев“
• ЦДГ „Слънце“^{[неработеща препратка]}
• Цех за врати и мебели „RegaLux“
• Дърводелски цех – гр. Камено
• Цехове за алуминиева и пластмасова дограма
• КООП (РПК „Съединение“) – гр. Камено
• Профекс – търговията и производството на селскостопанска продукция
• Ремонт на МПС „Неделчеви и сие“, гр. Камено, ул. Никола Вапцаров
• „Хари-2 ЕООД“ – ремонт на МПС, дизелова горивна система – стенд ГНП
• ЕКОНТ експрес – Камено, ул. Георги Димитров 19
• Оранжерии „Гюзелев“
• ЗПК „Обединение“ – Камено
• Аптека „Беладона“ – град Камено, ул. Георги Димитров 1
• Дрогерия „Марешки“ – град Камено (до Храм „Св. Георги Победоносец“)

Читалище „Просвета 1927“ е създадено през 1927 г. от група учители. През 1941 г. към читалището е сформиран ансамбъл за народни песни и танци, който с малко прекъсване съществува и до днес. В читалището е уредена постоянна етнографска експозиция на предмети от бита и тъкани, дарени от жителите на общината.

Сградата на читалището е построена на два етапа. Проектът на сградата е дело на авторски колектив с ръководител арх. Маринчев. Първият етап започва на 14 септември 1959 г. и завършва през 1960 г. През 1978 – 1979 г. е издигнат и нов етаж. Така сградата на читалището е окончателно завършена и придобива днешния си облик.

Към читалището има фолклорен ансамбъл „Здравец“ с три формации, група за автентичен фолклор с художествен ръководител и хореограф Димитринка Бакалова. Танцовият ансамбъл „Здравец“ е носител на идеите и продължава традициите на Каменския ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1944 г., чийто диригент е бил Петър Бакалов. Двадесет години той има свое място в културния афиш на страната и чужбина. В три възрастови групи на ансамбъла за тези 20 години са участвали активно над 180 изпълнители на възраст от 7 до 25 г. Той е носител на десетки награди и отличия от национални и международни конкурси и фестивали:

• Първа награда от ІХ Национален танцов конкурс „Коледно надиграване“ – 2000 г.
• Първо място в конкурса за камерни танци в Горна Оряховица през 2003 г.
• Лауреат на Втори международен Младежки фестивал в Приморско през 2004 г.
• Носител на званието Представителен ансамбъл на НС на ЦИОФФ – България през 2002 – 2003 г.
• Трета награда на Национален конкурс „Децата на България танцуват“ Разград – 2001 г.
• Първа награда на Национален конкурс „Славееви нощи“ – гр. Айтос през 2000 г.

До 1991 г. в Камено са работели зимно и лятно кино, но към момента те са затворени.

• Православен храм „ВМЧК Св. Георги Победоносец“.
• Защитена местността „Корията“ – намира се в близост до град Камено, по поречието на река Айтоска. Представлява гора от полски бряст с площ 150 дка. Там има защитени птици, влечуги и други. Това е едно страхотно място за отдих, заслужава си да се посети!
• Крепостта Русокастро
• Паметници на монументално-декоративното изкуство
• Паметник на покойната попфолк певица Румяна

• 3 март – Ден на Освобождението на България от Османско иго
• 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• 26, 27, 28 май – Общински празници на народното творчество
• 6 май е празникът на града.
• 1 юни – Национален фолклорен събор

В града функционират клуб по шах и бридж и футболен клуб Камено.

Град Камено разполага със спортен комплекс, включващ стадион с олимпийски размери, обществен тенис корт, зала за бридж и шах. Най-новата спортна придобивка на град Камено е новият спортен комплекс, представляващ изкуствено затревен терен за футбол, изкуствено затревено игрище за волейбол и баскетбол, места за публика, също така съблекални оборудвани с душове.

• Румяна (12 декември 1965 – 30 юли 1999) – попфолк изпълнителка.
• Румяна Маринова (14 ноември 1975 –) – мисис Свят-Глоуб 2004 г.
• бай Слави Иванов – един от първите майстори на народни инструменти в България (починал)
• Георги Славов – майстор на кавали и гайди (починал)

• Спас Генов (24 май 1981 –) – боксьор, европейски вицешампион (2006)
• Николай Христов – Габровеца (8 април 1962 –) – народен певец и продуцент

• Официален сайт на община Камено
• План за развитие на община Камено 2007 – 2015, община Камено, посетен на 24 февруари 2012

Портал „География“          Портал „България“