Дечко Узунов
български художник
Д. Узунов и Сирак Скитник в София, Борисовата градина преди 1943 г.
Роден	22 февруари 1899 г. Казанлък, Княжество България
Починал	26 април 1986 г. (87 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Академия	Държавно художествено индустриално училище Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители	проф. Стефан Иванов проф. Карл фон Маар
Награди	Димитровска награда (1962)
Политика
Депутат
Народен представител в: V НС
Семейство
Съпруга	Маша Живкова
Подпис
Дечко Узунов в Общомедия

Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.

Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенници: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи музеи на художника в София и Казанлък. Негов доведен син е спортният журналист Ричард Груев.

Художествената гимназия в Казанлък е преименована в чест на Дечко Узунов на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“.

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.

Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира множество книги, сред които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

В Градската художествена галерия, Пловдив:

• „Идиот“, 1929 г.^[1], м.б., пл., 102/95,5, подпис долу дясно, инв. №173

Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.

През 1925 г. той става член-съосновател на дружеството „Родно изкуство“. Член на „Ротари клуб“ от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на художниците в България между 1939 и 1940 г., както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.

През 1966 г. е народен представител в Петото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН.

През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. – на Руската академия на изкуствата.

На Дечко Узунов е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са:

• 1937 – сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий
• 1946 – награда от румънския крал Михай с Кръст за изкуство
• 1961 – орден „Народна република България“ I степен
• 1962 – Димитровска награда за постижения в изкуството
• 1963 – звание „заслужил художник“
• 1967 – звание „герой на социалистическия труд“
• 1979 – Орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.

• Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
• Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977
• Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
• Каталог живопис, градска художествена галерия, Пловдив, 2002 г. ISBN 954-516-360-7
• Аделина Костадинова Филева, Ирина Иванова Генова, „Дечко Узунов. Памет и забрава: Едно изследване за изкуството в България‎“, издател АРС МИЛЕНИУМ МММ, 2003 г. ISBN 954-90866-5-8

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дечко Узунов.

• От и за Дечко Узунов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Страница, посветена на художника Дечко Узунов Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine.
• Още ме търсят, значи съм жив Архив на оригинала от 2008-01-16 в Wayback Machine., интервюта на изкуствоведката Бисера Йосифова с Дечко Узунов и Светлин Русев, в-к „Култура“, бр. 38, 24 септември 1999 г.
• Картини на Дечко Узунов: „Светлина“
• За участието на Дечко Узунов в „джаз банда“ на Илия Бешков по повод 25-годишния творчески юбилей на Константин Щъркелов
• „Дечко Узунов през обектива на времето“, списание „ЛИК“, февруари 2024

Нормативен контрол CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI LCCN PLWABN IdRef ULAN VIAF WorldCat