Елисавета Багряна
българска поетеса
Портретна снимка на Елисавета Багряна. Източник: ДА „Архиви“
Родена	Елисавета Любомирова Белчева 29 април 1893 г. София, Княжество България
Починала	23 март 1991 г. (97 г.) София, Република България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учила в	Исторически факултет на Софийския университет
Литература
Псевдоним	Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Багряна
Период	1915 – 1991
Жанрове	поезия
Семейство
Съпруг	Иван Шапкарев (1919 – 1926) Александър Ликов
Деца	Любомир Шапкарев
Подпис
Елисавета Багряна в Общомедия

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна^[1]) е българска поетеса, авторка на детски книги и преводачка.^[1]

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927).

След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва с делото от 1942 г. срещу Никола Вапцаров, на което е призована като свидетелка.

В следващите години сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др.

От 1952 г. е членка на редакционната колегия на списание „Септември“.

През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син – Любомир. През 1925 г. се запознава с Боян Пенев – литературен историк и литературовед. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм.^[2]

През 1924 г. двамата започват романтична връзка. По това време тя все още е омъжена за Шапкарев, а Пенев от своя страна бил женен за Дора Габе. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира, а през 1926 г. получава развод. Багряна и Пенев правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе (насрочено било за 15 юли 1927 г.), литературоведът неочаквано умира.

Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 50-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“).

Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

• Вечната и святата (1927)
• Търкулната годинка (1931)
• Звезда на моряка (1931)
• Сърце човешко (1936)
• Пет звезди (1953)
• От бряг до бряг (1963)
• Контрапункти (1972)
• Светлосенки (1977)
• На брега на времето (1983)

• „Елисавета Багряна“ (1973) (реж. Велко Йорданов) - документален филм за Елисавета Багряна

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).

Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 г. е предлагана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.^[3]

През 1991 г. името на Елисавета Багряна е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers заедно с други две българки – Ваня Петкова и Блага Димитрова.

На Елисавета Багряна е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).

• Цанева, Милена. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8

• Елисавета Багряна в Литернет
• Елисавета Багряна в Литературен клуб
• Елисавета Багряна в Литературен свят
• Критика за Елисавета Багряна в Литернет
• От и за Елисавета Багряна в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Елисавета Багряна в Моята библиотека
• Архивни материали на Елисавета Багряна и критически текстове за нея, проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“
• Александра Антонова, „Елисавета Багряна“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NKC NLG Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat