Перлата е твърд заоблен предмет, образуван от някои мекотели, най-вече стриди.

Названието е дошло от латинската дума pernula – морска раковина. Синоним на думата перла е думата бисер, както и вече остарялото „маргарит“ (от гръцки „Μαργαρίτα“ – „бисер“)

Перлата се образува когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива.

Перлите са известни повече от 6000 години. Добиват се в страни като Индия, Шри Ланка, Таити, Иран и в Червено море. Много високо ценен още в Древен Египет е бил перленият бял цвят с розов оттенък. Най-скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Другите цветови оттенъци са златист, сребрист, зелен, черен, съществуват и такива в цветовете на дъгата.

Преди 20 век перли са се добивали само от дълбините на топлите морета, а професията на ловците на бисери се е считала за изключително опасна. Вече съществуват плантации за култивирани сладководни бисерни миди, като продукцията им съставлява над 90% от съвременната търговия с перли. Самият процес на култивиране е разработен още през 13 век в Хучау, Китай. Истинският успех обаче идва едва през 1924 г., с откриването на мидата икешо. Оттогава насам уникалните качества на сладководната перла се ценят високо.

С перлите са свързани много поверия. В Древен Рим те са били считани за символ на властта и мъдростта, а за жените са били носители на щастие и сладострастни съновидения. Индийците са използвали перлите като талисмани.

Астролозите препоръчват украшенията с перли на родените под знака на Близнаци.

• Естествените перли в черупките на мидите са рядкост. Още по-голяма рядкост са хубаво образуваните перли, които биха били подходящи за изработка на бижута. Тези причини и голямото желание да се притежават перли са довели до необходимостта от намиране на начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и за по-ниска цена.

• Култивирани перли според начина на създаването и качеството са най-близки до естествените. Те възникват като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се внася вътре в черупката на мидата от човешка ръка. След това мидата се връща да живее във водата и след определен период от черупката се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло. По този начин, в подводни ферми за перли се произвеждат големи количества.

• Имитирани (фалшиви) бисери са всички перли, които по своя блясък напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези „перли“ са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мидите.

Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал (пластмаса, седеф или стъкло), което се покрива с многослойна обвивка от емулсия, която дава крайния блясък на истински перли. Производството на подобни „перли“ е по-евтино и по-бързо поради което тяхната цена е много по-ниска от тази на истинските. С техния бисерен блясък и ниска цена те отговарят на нуждите на всички онези, които искат да имат перли, а не могат да си купят истински. ^[1]

На Балканския полуостров е прочута охридската перла (охридски бисери), която също представлява имитация на истинските перли. Ядрото на охридските бисери изцяло е изработено от седефени зърна, които се получават чрез разрязване на морските миди, а това се прави в завода в Италия и други страни (в Охрид идват готовите седефени продукти: зърно, кръстове или фигури на делфини...). Върху седефа се нанасят няколко слоя емулсия, която по-рано се получавала от люспите на рибата плашица, а в ново време се внася готова. След окончателните довършителни работи, охридските перли със своя перлен блясък се доближават до истинските перли. Ценени са и заради това, че целият продукт е изработен от естествен материал (седеф).

В Охрид само две семейства се занимават с производство на охридски перли.^[2]

• Перли Акоя – те са специалитетът на японската индустрия за добив на перли. Първите такива са култивирани в началото на 20-те години на миналия век, а техният уникален бял цвят и допълнителен розов нюанс отлично подхождат на светла кожа. Освен това тези перли са отличен избор за изработка на всякакви бижутерийни изделия, имайки предвид техните размери, форма и цвят. Акоя перлите са и с много малко дефекти и дълбок блясък. Добиват се от мидите Pinctada fucata и Akoya.

Перлите Акоя силно наподобяват сладководните перли. Когато сравним двата вида, разликата обаче е очевидна. Акоя перлите са далеч по-големи, гладки, овални и бляскави от сладководните.

• Перли от Южните морета – Култивираните перли от Южно море са изключително качествени перли с възбял почти сребрист цвят.

Доста по-големи от обичайните перли, тези от Южно море са характерни и със своята гладкост и перфектна кръгла форма. Това са и най-редките и необикновени перли в бижутерията днес.

Перлите от Южно море са добивани от вариация на белите стриди pinctada maxima. Този вид стрида сама по-себе си също е по-голяма и затова и от нея се добиват по-обемни перли от перлите Акоя или сладководните. Поради своята рядкост и деликатност, култивацията на перлите от Южно море е далеч по-сложна. Това прави и самите перли по-скъпи.

• Таитянски перли – Тези перли по начало се наричат просто „черните перли“, но цветовата им гама е далеч по-разнообразна, предлагайки и вариации в металическо сребристо и нюанс на графит. А някъде по средата на тази цветова гама се наблюдават и следните нюанси: синкаво, пурпурно и зеленикаво.

Таитянските перли се култивират от вариация на черни стриди pinctada maxima, които достигат диаметър от близо 30 см и като цяло дават добив от най-големите перли. Стридите обаче са доста чувствителни по време на култивирането и затова самата процедура е и толкова скъпа.

• Сладководни перли – повечето сладководни перли се добиват в Китай, като са продукт на сложен процес, в който от една-единствена, но издръжлива, мида може няколко пъти да даде добив от перли. Сладководната перла изглежда досущ като перлите Акоя. Тя обаче е достъпна на цена от 1/5 от цената на типа Акоя. Друга голяма разлика между тях е, че сладководните перли са почти винаги по-малки, с не така симетрична форма. Добиват се от миди Hyriopsis cumingi, Hyriopsis schlegeli и Cristaria plicata.^[3]

• Перлен прах