Евклаз
| Евклаз | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | BeAlSiO4(OH) |
| Класификация на Щрунц | 9.AE.10 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Находища | Бразилия, Алпи |
| Евклаз в Общомедия | |
Евклаз (euclase) e рядък скъпоценен камък, силикат на берилия и алуминия.[1] Химичната му формула е BeAlSiO4(OH). Открит е през 1792 г. от френския минералог Рьоне Жуст Аюи, който не успял да го проучи достатъчно. За пръв път е донесен в Европа през 1785 г. от Южна Америка. През 1858 г. делото на Аюи е довършено от големия руски минералог Николай Иванович Кокшаков, който намира в Южен Урал кристал евклаз с големина 7,3 см.
Евклазът има красив цвят, висока твърдост и ярък блясък. Недостатък на евклаза е неговата чупливост. Не случайно намерените в Русия (Урал) евклази са наричани „хрупики“ (чупливи), а в превод от гръцки euklasis, означава „добре разчупващ се“[2].
Цвят
[редактиране | редактиране на кода]Цветът на евклаза е предимно безцветен или син. Минералът може да бъде също светлозелен или жълтеникаво зелен. Често е с примеси от съединения на манган, мед, хром, цинк и други елементи.
Най-рядко се среща виолетовият евклаз. За най-красив се смята светлосиният с ефект на плеохроизъм, при който в зависимост от ъгъла на падане на светлината светлосиният цвят преминава в сапфирено син, после приема тюркоазен или светлозелен оттенък.
Радиационните процедури могат да превърнат безцветните евкалази в зелени или сини.
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Среща се Бразилия (югоизточния регион на Ouro Prêto, Минас Жерайс), в Русия (Урал и Якутия), в Германия, в Австрийските Алпи (Rauris, община Залцбург), в Колумбия. Не толкова качествени камъни се добиват в Африка (Танзания, Зимбабве), Индия, Италия и САЩ.
Размер
[редактиране | редактиране на кода]Размерът на камъните е дребен – обикновено достигат до 1,5 cm[3].
Повечето (около 1 см) всъщност са безцветни. Силно оцветеният материал е много рядък. Сините и зелените скъпоценни камъни рядко са над 2-3 карата. Съобщава се, че някои бразилски виолетови евклази могат да достигнат до 10 карата.
Безцветните скъпоценни камъни над 5-6 карата също са редки, въпреки че има шлифовани евклази до около 20 карата. Скъпоценните камъни с над 50 карата са музейни експонати.
Няма сведения за синтетично произведени евклази.
Злоупотреба
[редактиране | редактиране на кода]Някои аквамарини биват представени като много по-редките светлосини или зелени евклази, за да се продават на по-висока цена. Въпреки че евклазът може да се образува геологично от разлагането на берила и често се среща заедно с берил, те са различни минерални видове, респективно имат различни оптични и физични свойства.
Грижа за евклаза
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки твърдостта им (от 6,5 до 7,5 по скалата на Моос), те са много трудни за обработка. Заради лесната си чупливост евклазите не се почистват с механични средства. Използват се само топла вода, мек препарат и много мека четчица. Съхраняват се внимателно в тапицирана кутия, а пръстените с евклаз изискват специална закрепяща конструкция в бижутерските кутии.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евклаз // Гемология – Скъпоценни камъни. Национален природонаучен музей. Архивиран от оригинала на 29 април 2020. Посетен на 29 април 2020.
- ↑ Свойства на евклаза // Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 2019-06-20.
- ↑ Свойства на евклаза // Архивиран от оригинала на 2016-03-09. Посетен на 2019-06-20.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
