Перистера (дем Горуша)
Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Марчища. За други селища на име Перистера вижте Перистера.
| Перистера Περιστέρα | |
| — село — | |
  Перистера  Перистера  Перистера | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 14 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Перистера или Марчища (на гръцки: Περιστέρα; до 1927 година: Μαρτίτσιον, Мартицион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на около 5 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Марчища е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1886 година.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Марчища живеят 350 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Марчища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 46 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Марцистион (Μαρτσίστιον), Населишка каза, живеят 240 гърци елинофони християни.[8]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Марчища (Martchichta) има 280 гърци патриаршисти.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Марчища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μαρτίτσιον са регистрирани 273 жители.[10]
В средата на 1920 година сред местните гърци са заселени гърци бежанци, които в 1928 година с 2 семейства с 8 души.[11]
През 1927 година името на селото е променено на Перистера.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кураци[3] или Куваци | Κουβάτσι | Ремата | Ρέματα[12] | местност на З от Перистера[3] |
| Бай Лакос[3] или Вай Лакос | Βάϊ Λάκκος | Вурла | Βούρλα[12] | река на И от Перистера[3] |
Църквата „Свети Атанасий“ е построена край селото на пътя за Неаполи (Ляпчища). Осветена е на 8 юли 1982 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 273[2] | 258[2] | 256[2] | 217[2] | 135[2] | 124[2] | 108[2] | 84[2] | 74[2] | 59 | 22 | 14 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 343. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
- ↑ Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
