Левкотеа (дем Горуша)
| Левкотеа Λευκοθέα | |
| — село — | |
  Левкотеа  Левкотеа  Левкотеа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 17 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | 2468 |
Левкотеа или Хотур (на гръцки: Λευκοθέα; до 1927 година: Χουτούρι, Хутури, катаревуса Χουτούριον, Хутурион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 800 m надморска височина,[2] на около 6 km северозападно от град Неаполи (Ляпчища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В местностите Бахцедия, Драгасия, Вротризино и Ариф Левкадия са открити останки от древни селища.[4]
Църквата „Света Параскева“ в Левкотеа е от 1680 година.[5] Това е и годината, в която се смята, че е основано селището от преселници от Епир.
В края на XIX век Хотур е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Хотуръ живеят 300 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хотури е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 50 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хутури (Χουτούρι), Населишка каза, живеят 240 гърци елинофони християни.[8]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Hotouri има 300 гърци патриаршисти.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хотур остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Хутурион (Χουτούριον) са регистрирани 335 жители.[10]
В 1927 година името на селото е сменено на Левкотеа.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Край селото на пътя за Аспрула е църквичката „Свети Илия“.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 335[2] | 272[2] | 299[2] | 270[2] | 194[2] | 139[2] | 82[2] | 78[2] | 96[2] | 56 | 20 | 17 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 349. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Η Λευκοθέα (Χουτούρι με την παλιά ονομασία) Βοΐου (Φωτογραφίες της Ευτυχίας Πλαζουμίτη) // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2013-06-15. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
