Рудозем (община) 41.487547, 24.848644
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	182.92 km²
Население	9 714 души
Адм. център	Рудозем
Брой селища	22
Сайт	www.rudozem.com
Управление
Кмет	Недко Кулевски (ДПС; 2023)
Общ. съвет	13 съветници ДПС (9) ГЕРБ (2) ПП-ДБ (1) ИТН (1)
Рудозем (община) в Общомедия

Община Рудозем се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Общината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 182,919 km² е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Смолян;
• на североизток – община Мадан;
• на изток – община Златоград;
• на юг – Гърция.

Релефът на общината е ниско и средно планински, а в най-южната ѝ част високо планински. Условно се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в югоизточната част от Западните Родопи.

Около 100 km² от територията на общината, разположена между река Арда на север, Чепинска река на изток, границата с община Смолян на запад и държавната ни граница с Гърция на юг се заема от крайните източни части на мощния граничен Ардински дял на Западните Родопи. В него на границата с Гърция, на около 6 km по права линия южно от село Пловдивци се издига първенецът му връх Циганско градище 1826,9 m, най-високата точка на община Рудозем.

Северно от река Арда, в пределите на общината попада крайната югоизточна, ниска на част на друг западнородопски рид – Кайнадинския. На 1 km западно от село Дъбова се намира най-високата му точка в община Рудозем – 1225,2 m.

Югоизточно от река Арда и източно от Чепинска река се простират последните югозападни разклонение на източнородопския рид – Жълти дял с Добри връх 1449,7 m, разположен на граничната бразда, южно от село Чепинци.

Североизточно от квартал „Койнарци“ на град Рудозем, на границата с община Мадан, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 666 m н.в.

Основна водна артерия на община Рудозем е река Арда. Тя протича през северната част на общината от запад на изток, а след град Рудозем – на североизток в дълбока и тясна долина, на протежение от около 16 km, с част от горното си течение. Навлиза в общината западно от село Бяла река, минава през него и през град Рудозем и североизточно от неговия квартал „Койнарци“ напуска пределите ѝ. Основни нейни притоци на територията на общината са два: Елховска река (десен) и Малка река (ляв, влива се в нея в квартал „Възраждане“ на Рудозем). Елховска река (20 km) е първият по-голям приток на Арда. Тя води началото си от североизточното подножие на граничния връх Кулата и по цялото си протежение тече на север в дълбока и залесена долина. Минава през селата Пловдивци, Елховец и Войкова лъка, като на трите места образува малки долинни разширения и в град Рудозем се влива отдясно в Арда. В центърът на града в нея отдясно се влива най-големият ѝ приток Чепинска река, която по цялото си протежение служи за граница между Източните и Западните Родопи.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 23 населени места с общо население от 8674 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Муртазовска на м. Бреза;

– преименува м. Муртаза на м. Бърчево;

– преименува с. Кючук дере на с. Витина;

– преименува м. Маджарска на м. Войкова лъка;

– преименува с. Януз дере на с. Елховец;

– преименува м. Кокора на м. Кокорци;

– преименува м. Бекировска на м. Оскрушево;

– преименува с. Бююк дере на с. Пловдивци;

– преименува м. Балък дере на м. Рибница;

– преименува с. Палас на с. Рудозем;

– преименува м. Пискюлиите на м. Сопотот;

– преименува с. Чангър дере на с. Чепинци;

• Указ № 352/обн. 12.10.1956 г. – признава н.м. Кучкар за отделно населено място – с. Оглед;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Малка река (Брахомчиновци) и я присъединява като квартал на м. Добрева череша;
• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Рудозем за гр. Рудозем;
• Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува м. Уручевци на м. Дъбова;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Борце поради изселване;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Даровица и Шереметево и ги присъединява като квартали на с. Витина;

– заличава м. Кокалич и я присъединява като квартал на с. Елховец;

– заличава м. Дабок и я присъединява като квартал на м. Поляна;

– заличава махалите Койнаре, Мейково и Оскрушево и ги присъединява като квартали на гр. Рудозем;

– признава м. Войкова лъка за с. Войкова лъка;

– признава н.м. Иваново за отделно населено място – с. Иваново;

– признава м. Коритата за с. Коритата;

– признава м. Мочуре за с. Мочуре;

– признава м. Поляна за с. Поляна;

– признава н.м. Равнината (от с. Смилян) за отделно населено място – с. Равнината;

– признава м. Рибница за с. Рибница;

• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – заличава м. Кокора (Янево) и я присъединява като квартал на с. Чепинци;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Осиката поради изселване;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от Община Смолян и го присъединява към и го присъединява към Община Рудозем.

През общината преминават изцяло или частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,3 km:

• последният участък от 17,1 km от Републикански път II-86 (от km 130,3 до km 147,4);
• началният участък от 8 km от Републикански път III-868 (от km 0 до km 8,0);
• целият участък от 12,7 km от Републикански път III-8608;
• началният участък от 5,5 km от Републикански път III-8681 (от km 0 до km 5,5).

• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

• Сайт на община Рудозем Архив на оригинала от 2017-08-04 в Wayback Machine.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.