Мадан (община) 41.5, 24.95
Знаме
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	174.95 km²
Население	12 619 души
Адм. център	Мадан
Брой селища	44
Сайт	www.madan.bg
Управление
Кмет	Фахри Молайсенов (ДПС; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (8) ГЕРБ (3) РБ (2) БСП (2) ДСХ (1) Росен Шемширов (1)
Мадан (община) в Общомедия

Община Мадан се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Общината се намира в източната част на област Смолян. С площта си от 174,951 km² е 7-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югозапад – община Рудозем;
• на северозапад – община Смолян;
• на север – община Баните;
• на североизток – община Ардино, област Кърджали;
• на изток – община Неделино;
• на югоизток – община Златоград.

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в малка част от Западните Родопи.

Южната половина на общината, на юг от дълбоката долина на река Арда попада в югозападната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Златоград, на 1 km южно от село Крушев дол.

На север от долината на Арда на територията на община Мадан се простира крайната югоизточна част на дългия и тесен безименен западнородопски планински рид, отделящ се от Переликско-Преспанския дял източно от седловината Рожен и простиращ се в югоизточна посока между долините на реките Малка Арда и Черна (леви притоци на Арда). В пределите на общината максималната му височина е връх Света Неделя 1336,9 m, издигащ се на югозапад от село Купен.

Югоизточно от село Дирало, на границата с община Ардино, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 567 m н.в.

Основна водна артерия на община Мадан е река Арда. Тя протича през средата на общината от запад на изток в дълбока и тясна долина с множество планински меандри, на протежение от около 22 km, с част от горното си течение. Навлиза в община Мадан южно от село Рустан, минава през село Средногорци и покрай селата Леска, Цирка и Дирало и югоизточно от последното напуска нейните предели. Основни нейни притоци на територията ѝ са реките: Маданска река (десен), Черна (ляв, около 4 km от най-долното ѝ течение е в община Мадан), Малката река (ляв) и Буковска река (десен).

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 44 населени места с общо население от 10 062 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бекировци на м. Батинци;

– преименува с. Бориево на с. Бориново;

– преименува с. Чамладжа на с. Боровина;

– преименува м. Ескилер на м. Вехтино;

– преименува с. Узунци на с. Високите;

– преименува м. Хасановска на м. Вранинци;

– преименува с. Союджук на с. Върбина;

– преименува м. Касап на м. Касапско;

– преименува м. Кориете на м. Кориите;

– преименува с. Пъндаджик (Фъндаджик) на с. Лещак;

– преименува м. Рахманска на м. Ловци;

– преименува м. Ардашли на м. Мъглища;

– преименува м. БЧобан на м. Пастирци;

– преименува к. Османлийци на к. Планинци;

– преименува м. Рустан дере на м. Рустан;

– преименува с. Топуклу на с. Средногорци;

– преименува м. Кайрякът на м. Тънкото;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Гарабина на м. Габрина;
• МЗ № 1014/обн. 11 май 1942 г. – признава м. Буковска поляна за с. Буковска поляна;

– признава м. Буково за с. Буково;

– признава м. Вехтино за с. Вехтино;

– признава м. Равнил за с. Равнил;

• Указ № 292/обн. 25 август 1953 г. – преименува м. Борова река на м. Бориева река и я признава за пром.с. Бориева река;

– признава н.м. Върба за отделно населено място – м. Върба;

– признава н.м. Галище (от с. Буково) за отделно населено място – м. Галище;

– признава н.м. Крайна (от община Мадан) за отделно населено място – м. Крайна;

– признава н.м. Кралевски дол (от община Мадан) за отделно населено място – м. Кралевски дол;

– признава н.м. Крушев дол (Крушов дол) за отделно населено място – пром.с. Крушев дол;

– признава с. Мадан за гр. Мадан;

– признава н.м. Петровица за отделно населено място – пром.с. Петровица;

– признава н.м. Уручовци (Уручевци) за отделно населено място – м. Уручовци;

• Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – преименува м. Батинци на м. Батанци и я признава за с. Батанци;
• Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава м. Малка река и я присъединява като квартал на гр. Мадан;
• Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува м. Поляна на м. Студена;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на м. Аврамовци на м. Аврамовска;

– осъвременява името на с. Буковска поляна на с. Букова поляна;

– уточнява името на м. Ливада на м. Ливаде;

– уточнява името на м. Еновска на м. Яновска;

• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Пастирци и я присъединява като квартал на с. Върбина;
• Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава м. Аврамовска, с. Батанци, пром.с. Бориева река и м. Яновска и ги присъединява като квартали на гр. Мадан;
• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава м. Кралевски дол и пром.с. Петровица поради изселване;
• Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – признава м. Галище за с. Галище;

– признава м. Крайна за с. Крайна;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 40,1 km:

• участък от 9,7 km от Републикански път II-86 (от km 120,6 до km 130,3);
• началният участък от 16,6 km от Републикански път III-865 (от km 0 до km 16,6);
• началният участък от 13,8 km от Републикански път III-867 (от km 0 до km 13,8).

• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Мадан

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.