Крупище
| Крупище Крупиште | |
| — село — | |
 | |
  Крупище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 298 m |
| Население | 336 души (2002) |
| Пощенски код | 2202 |
| МПС код | ŠT |
| Крупище в Общомедия | |
Крупище (на македонска литературна норма: Крупиште) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Крупище има две антични и средновековни укрепления - Цапар на изток и Кале на север. На рида Клетовник на запад е открита Клетовнишката ротонда. На Калето, североизточно от Крупище са открити останки от голям петапсиден храм - Крупищката базилика. Открит е още един храм - така наречената Цървена църква,[1] както и голям брой надписи-графити.[2]
През XVII век, на темели от стара трикорабна базилика е изградена църквата „Свети Никола“.[1]
В XIX век Крупище е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Крупище има 144 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крупища има 176 българи екзархисти.[4]
През март 1915 година 45-годишния българин Пано Чифутски е убит, а 3 моми са изнасилени от сръбските окупатори.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 336 жители, от които:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 313 |
| албанци | 0 |
| турци | 12 |
| роми | 0 |
| власи | 10 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Културно наследство на општина Карбинци // Посетен на 10 ноември 2019 г.
- ↑ Илевски, Петар Хр. Поjава и развоj на писмото. Со посебен осврт кон почетоците на Словенската писменост, Македонската академија на науките и уметностите, Скопjе 2001, с. 310-311, 314-316, 320.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 124
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
