Горно Трогерци
| Горно Трогерци Горно Трогерци | |
| — село — | |
 | |
  Горно Трогерци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 516 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Горно Трогерци в Общомедия | |
Горно Трогерци (на македонска литературна норма: Горно Трогерци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина, а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Трогерци е неголямо, изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от XIX век.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Трогярци има 138 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Трогерци (Gorno-Troguertzi) има 112 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Трогерци (Gorno Trogerci) като българско християнско село.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Трогерци
Георги Данаилов, деец на ВМРО, убит в сражение със сърби- Гьошо Иванов, български революционер, деец на ВМРО[7]
- Гьошо Христов, български революционер, деец на ВМРО[7][8]
- Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Нако Арсов, Лазо Ефремов, Яне Рагушка, български революционери, дейци на ВМОРО, починали след 1918 г.[9]
- Никола Данаилов (1893 – 1923), деец на българското македоно-одринско национално освободително движение, от Горно или Долно Трогерци[10]
- Тодор Лазаров (1896 – 1924), деец на ВМРО, убит на 20 август 1924 година от органи на българската полиция.[11]
- Починали в Горно Трогерци
- Гьошо Пачаваров, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 75.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
