Никола Сарафов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.
| Никола Сарафов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 1921 г.
|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Никола Сарафов в Общомедия | |
Никола Сарафов, известен като Кольо Сарафчето,[1] е български революционер, куриер на ВМОРО.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сарафов е роден през 1865 година в кочанското село Саса, Османската империя.[2] През пролетта на 1903 година край Радомир се образуват пет чети с войводи – Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков и Панайот Байчев и една чета, наречена техническа, която да се грижи за поставянето на мини. Главнокомандващ на всички чети е Христо Чернопеев. По време на Илинденското въстание Сарафчето е куриер на посочените чети и се сражава в Кочанско. Става войвода на първата организирана чета в Кочанско.
| Чета на Никола Сарафов, 20 февруари 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Коле Сарафчето | Саса | Кочанска | върнал се |
| 2. | Алекса Трифунов | Зърновци | Кочанска | върнал се по болест |
| 3. | Яне Георгиев | Пантелей | Кочанска | предал се |
| 4. | Божин Максимов | Прибачево | Кочанска | по болест и предал се |
| 5. | Дамян Стоимилов | Пантелей | Кочанска | предал се |
| 6. | Стоимен Стоилов | Саса | Кочанска | върнал се |
| 7. | Стоица Манев | Саса | Кочанска | по негодност |
| 8. | Симеон Георгиев Клинчарски | Витоша | Кочанска | върнал се |
| 9. | Марко Апостолов | Речани | Кочанска | върнал се |
| 10. | Филип Лазаров | Зърновци | Кочанска | не мина от страх |
| 11. | Костадин Георгиев | Липец | Кочанска | върнал се |
| 12. | Павле Монев | Кратово | Кратовска | върнал се |
| 13. | Стефан Аризанов | Кошиново | Прилепска | по негодност |
| 14. | Христо Стамболиски Кацарев | Владимирово | Малешевска | |
| 15. | Масо Димитриев Саравски | Саса | Кочанска | предал се вътре |
| 16. | Димитър Кърстев | Слокощица | Кюстендилска | върнал се |
| 17. | Блаже Стефанов | Тресонче | Дебърско | върнал се |
| 18. | Христо Петрушов | Отуне | Тетовско[3] | |
След Илинденско-Преображенското въстание продължава да работи като куриер към пункта на организацията в Кюстендил, където се занимава с организиране на пренасянето на оръжие, материали и други към вътрешността.[4] На Скопския конгрес на ВМОРО от 1905 година е решено Мише Развигоров да разследва Никола Сарафов за парични злоупотреби, в случай на констатирани нарушения да бъде наказан със смърт, а в противен случай да бъде изолиран от организацията.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 9-а велешка дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[6]
След Първата световна война, през 1921 година е пребит до смърт от сръбската администрация във Вардарската бановина.[7] Умира със строшен гръбнак в болницата в Щип.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 421.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
- ↑ Протокол от Скопския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.437-441
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 604.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 574.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
