Константин Кондов
български революционер
Роден	22 ноември 1874 г. Прилеп, Османска империя
Починал	21 май 1929 г. (54 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга
Константин Кондов в Общомедия

Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков^[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Роден е в 1874 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Син е на общественика Никола Кондов и на Елисавета Димитрова Лепавцова. Брат му Георги Кондов е адвокат и деец на македонската емиграция в България. След Освобождението на Княжество България семейството му в 1881 година се преселва в София. Кондов завършва Военното училище в София в 1894 година и за една година (1894 – 1895) е учител в Дупница.

Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов деловодител.^[3]

Участва в Четническата акция в 1895 година. Същата година заминава за Одеса, Русия, където до 1898 година учи право. Завръща се в България и е учител в Габрово (1899 – 1900) и Ямбол (1900 – 1901).

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Ямболското дружество.^[4]

В 1901 година оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила. През октомври – ноември 1901 година Кондов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.^[5]

В 1902 година навлиза в Кочанско. През есента на 1902 година участва в Горноджумайското въстание.^[6]

На следната 1903 година предлага услугите си на ВМОРО и с четата си действа във Велешко и Скопско.

Заловен е от властите, но след намеса на руския консул в Скопие е освободен. До 1908 година отново е учител в Габрово. В 1904 година издава историческия очерк „Борбата на македонеца“. След 1908 година работи в Министерството на вътрешните работи.^[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина.^[10] В 1913 година е награден с орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия. На тази служба той остава до лятото на 1916 година. След това до края на войната на него е поверено снабдяването на 11 дивизия. След приключването на войната е назначен за окръжен управител в град Струмица и предава града на сърбите.

Участва в преврата на 9 юни 1923 година и след него става околийски началник в Пловдив. Умира на 21 май 1929 година.^[11] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[12]

• Кондовъ, К. Борбата на македонеца. Исторически очеркъ върху причинитѣ и развитието на революционното движение въ Македония. Габрово, Дружествена печатница „Заря“, 1903.
• Спомени на Константин Кондов (текст формат)
• Спомени на Константин Кондов (PDF формат)

Портал „Македония“