Киргизки език
| Киргизки език кыргызча | |
| /qɯɾʁɯzˈtʃɑ/ | |
| Страна | Киргизстан, Китай |
|---|---|
| Регион | Памир, Тяншан |
| Говорещи | ~2 630 000 |
| Писменост | кирилица, арабска |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски Тюркски Киргизки | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Киргизстан |
| Регулатор | Комисия по национален език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ky |
| ISO 639-2 | kir |
| ISO 639-3 | kir |
| Киргизки език в Общомедия | |
Киргизкият език (самоназвание: кыргыз тили, кыргызча, قىرعىزچا, قىرعىز تىلى) е тюркски език, говорен от около 4 500 000 души в Киргизстан, Китай.
История
[редактиране | редактиране на кода]По времето на царска Русия казахите и киргизите са наричани общо киргизи, като днешните киргизи са определяни като „кара-киргиз“, т.е. черни киргизи. В тюркската география черният цвят означава „южен“. Макар че киргизкият език е по-близък до източнотюркските езици, в последно време се наблюдава сближаване с казахския и затова киргизкият се класифицира като кипчакски тюркски език.
Отначало се използва арабската азбука, после латиницата, а след 1940 г. кирилицата. След независимостта на Киргизия въпросът за преминаване към латиница не поражда горещи спорове може би поради лесния правопис и липсата на много диакритични знаци.
В днешно време, руски все още е основният език в основните градове, като например Бишкек, докато Киргиз продължава да губи почва, особено сред по-младите поколения. [1]
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Киргизкият език е аглутинативен като всички тюркски езици. Има шест падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, местен и изходен (аблативен).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ferdinand, S. & Komlósi, F. 2016. Vitality of the Kyrgyz Language in Bishkek // IJORS 5 – 2, pp.210 – 226. Посетен на 10 септември 2016.
| |||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
