Йоаким
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоаким.
| Йоаким | |
 | |
| Роден |
100 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 10 г. пр.н.е.
|
| Погребан | Йерусалим, Израел |
| Етнос | евреи |
| Религия | юдаизъм |
| Канонизация | |
| Празник | 26 юли |
| Семейство | |
| Съпруга | Анна |
| Деца | Богородица |
| Йоаким в Общомедия | |
Йоаким (на иврит: יהויקים Yəhōyāqīm, „този, когото Яхве е поставил“; на гръцки: Ἰωακείμ Iōākeím) е според християнската традиция съпруг на света Анна и баща на Мария, майката на Исус. Историята на Йоаким и Анна се появява за първи път в апокрифното Евангелие на Яков[1]. Православната църква чества паметта му заедно с тази на св. Анна на 9 септември.
В християнството
[редактиране | редактиране на кода]Историята на Йоаким, съпругата му Анна и чудотворното раждане на детето им Мария, майката на Исус, е разказана за първи път в апокрифното детско Евангелие на Яков (наричано още Протоевангелие на Яков) от II век. Йоаким е богат и благочестив човек, който редовно раздавал дарове на бедните и на синагогата. Въпреки това в храма жрецът отхвърлил жертвата на Йоаким, тъй като липсата на деца на двойката било изтълкувана като знак на божествено недоволство. Впоследствие Йоаким се оттеглил в пустинята, където постил и се покайвал в продължение на 40 дни. След това ангели се явили на Йоаким и Анна, за да им обещаят, че ще имат дете.[2]
По-късно Йоаким се връща в Йерусалим и прегръща Анна пред градската порта, разположена в стените на Йерусалим. Древно вярване гласи, че дете, родено от възрастна майка, изгубила надежда да има потомство, е предопределено за големи неща.[2][3] Паралели се срещат в Стария завет в случая с Анна, майката на Самуил[4] и в Новия завет в случая с родителите на свети Йоан Кръстител.
Цикълът от легенди за Йоаким и Анна е включен в Златната легенда (около 1260 г.) от Jakobus de Voragine. Този цикъл остава популярен в християнското изкуство, докато Трентският събор (1545 – 1563) не ограничава изобразяването на апокрифни събития.
В Тридентския календар не е включено литургично честване на свети Йоаким. Той е добавен към римския литургичен календар през 1584 г. за празнуване на 20 март, деня след празника на свети Йосиф. През 1738 г. той е преместен в неделята след октавата на Успение Богородично. Като част от усилията си да позволи отслужването на неделната литургия, папа Пий X (мандат 1903 – 1914) я прехвърлил на 16 август, деня след Успение Богородично, така че Йоаким може да бъде запомнен в честването на триумфа на Мария[5]. След това е празнуван като празник-двойник от втора класа, ранг, който е променен през 1960 г. в празник от втора класа. В ревизията от 1969 г. на Общия римски календар той е присъединен към този на Анна, за празнуване на 26 юли.[6]
Източноправославните църкви и гръкокатолиците отбелязват паметта на Йоаким на 9 септември, събора на Йоаким и Анна, ден след Рождество Богородично. Йоаким е почитан заедно с Анна в Англиканската църква с Малък фестивал на 26 юли.[7]
Патрон
[редактиране | редактиране на кода]Йоаким е смятан за покровител на бащите, дядовците, бабите и дядовците, семейните двойки, мебелистите и търговците на спално бельо.[8]
Изобразяване
[редактиране | редактиране на кода]
В средновековното изкуство той често носи конична еврейска шапка. Той често е третиран като светец, с хало, но в западната църква има известно съзнание, че е много вероятно да е починал твърде рано, за да бъде стриктно смятан за християнин. Срещата на Йоаким и Анна при Златната порта е популярна тема в художествените изобразявания на живота на Богородица.
Символите, свързани със свети Йоаким, включват книга или свитък, представляващи производители на лен, овчарска тояга за християнското слово и кошница с гълъби, представляваща мир. Той почти винаги е облечен в зелено, цветът на надеждата.[8]
Името на река Сан Хоакин датира от 1805 – 1808 г., когато испанският изследовател Габриел Морага прави проучвания на изток от мисията Сан Хосе, за да намери възможни места за мисия. Името е използвано от 1810 г.[9]
В исляма
[редактиране | редактиране на кода]В исляма той се нарича Имран (на арабски: عمران), а един от гробове, за които се вярва, че са негови, се намира в Салала и за него се твърди, че е „най-дългият гроб в света“ (12 метра).[10][11] Според Корана (Ал Имран) той бил баща на Мариам и дядо на Иса.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brownrigg, Ronald (September 2, 2003). Who's Who in the New Testament. New York: Routledge. p. 194. ISBN 978-1134509492
- ↑ а б Saint Joachim // World Meeting of Families 2015. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 1 януари 2023.
- ↑ Vann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co.
- ↑ Vann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co.
- ↑ Dom Gaspar LeFebvre, „The Saint Andrew Daily Missal, with Vespers for Sundays and Feasts,“ Saint Paul, MN: The E. M. Lohmann Co., 1952, p. 1513
- ↑ Calendarium Romanum. Typis Polyglottis // 1969. с. 98, 135. (на латински)
- ↑ „The Calendar“. The Church of England
- ↑ а б St. Joachim, Father of the Most Blessed Virgin Feast: July 26th // St. Joachim Parish, Bellmawr, New Jersey.
- ↑ Gudde, Erwin G.; Bright, William (February 10, 2010). California Place Names: The Origin and Etymology of Current Geographical Names. University of California Press. p. 337. ISBN 978-0520266193.
- ↑ Qur'an 3:42; cited in Stowasser, Barbara Freyer, „Mary“, in: Encyclopaedia of the Qurʾān, General Editor: Jane Dammen McAuliffe, Georgetown University, Washington DC.
- ↑ ^ „Nabi Umran Tomb in Salalah City – Religious Sites, Tourist Attractions.“ Beautiful Salalah, https://www.beautifulsalalah.com/nabi-umran-tomb/
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joachim в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
