„Исе“ 伊勢
Линейният кораб „Исе“ преди модернизацията
Флаг	Япония
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Исе“
Производител	Kawasaki в Кобе, Япония.
Служба
Заложен	10 май 1915 г.
Спуснат на вода	12 ноември 1916 г.
Влиза в строй	15 декември 1917 г.
Изведен от експлоатация	потъва на 28 юли 1945 г., след това утилизиран
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	31 760 (нормална); 37 084 t (пълна) След първата модернизация: 38 522 (стандартна); 42 675 t (пълна) Като хибрид-самолетоносач: 40 444 t (пълна)
Дължина	205,7 m (по КВЛ) 208,2 m (максимална) След първата модернизация: 213,4 m (по КВЛ) 215,8 m (максимална) Като хибрид-самолетоносач: 213,4 m (по КВЛ) 219,6 m (максимална)
Ширина	28,7 m (максимална) След модернизациите: 31,7 m (максимална)
Газене	8,8 m След първата модернизация: 9,21 m Като хибрид-самолетоносач: 9,03 m
Броня	главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; палуба: 32 – 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 305 mm След модернизациите: главен пояс: 76 – 305 mm; траверси: 199 – 224 mm; главна палуба: 97 mm; горна палуба: 51 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 305 mm; каземати:152 mm; бойна рубка: 305 mm
Задвижване	4 парни турбини Curtis; 24 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 45 000 к.с. След модернизациите: 4 парни турбини Kampon; 8 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 80 000 к.с.
Скорост	23 възела (43 km/h) След модернизациите: 25,3 възела (46,9 km/h)
Далечина на плаване	9680 морски мили при 14 възела ход След първата модернизация: 7870 морски мили при 16 възела ход Като хибрид-самолетоносач: 9500 морски мили при 16 възела ход
Екипаж	1360 души След първата модернизация: 1376 души Като хибрид-самолетоносач: 1463 души
Радиолокационни станции (РЛС)	Като хибрид-самолетоносач: 1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение; 2 × радара Type 13 за ранно предупреждение; 2 × радара Type 22 за контрол на повърхността
Въоръжение
Артилерия	6x2 356 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm След първата модернизация: 6x2 356 mm; 16x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 10x2 25 mm Като хибрид-самолетоносач: 4x2 356 mm Зенитна артилерия: 8x2 127 mm; 31x3 и 11x1 25 mm
Ракетно въоръжение	6x30 127 mm ПУ за зенитни НУРС (като хибрид-самолетоносач)
Торпедно въоръжение	3x2 533 mm ТА (свалени при първата модернизация)
Самолети	След първата модернизация: 1 катапулт; 3 хидросамолета Като хибрид-самолетоносач: 2 катапулта; 22 – 24 самолета
„Исе“ в Общомедия

Исе (на японски: 伊勢, на английски: Ise) е линеен кораб на Императирския флот на Япония. Главен кораб на едноименния тип. Спуснат е на вода през 1916 г., въведен в строй през 1917 г. Кръстен е в чест на историческата провинция в южната част на остров Кюшу, префектура Миядзаки.^[1]

„Исе“ е построен според програмата за 1912 г. След изпълняването на програмата „8 – 8“ линкорите „Исе“ и еднотипният му „Хюга“, както и техните предшественици, се предполага да бъдат извадени от състава на флота, но решенията на Вашингтонската конференция от 1922 г. променят тези планове. Линкорът остава в строй. От 1930 г. той преминава многобройни модернизации.

През 1943 г. „Исе“ преминава модернизация, превръщаща кораба в линкор-самолетоносач. Появата на толкова необикновен проект се обяснява с тежките загуби сред самолетоносачите, понесени от Япония в битката за Мидуей.

В съответствие с проекта кърмовата част на корпуса е удължена със 7,6 м и разширена. На мястото на бившите кърмови кули на главния калибър №5 и №6 е съоръжен хангар с дължина 60 м, в който се поместват до 10 самолета, за качването върху палубата служил един подемник. Още 10 – 12 самолета стоят направо върху самата палуба. Малката дължина на палубата не позволява на самолетите свободно да излитат и кацат на нея. За това пуска им става с помощта на два катапулта. Самолетите кацат или на нормални самолетоносачи или на брегови летища.

За ролята на палубен самолет е предназначен пикиращият бомбардировач D4Y3 „Сюсей“ („Джуди“), но поради липсата му корабът трябва да бъде комплектован с хидросамолета-бомбардировач Е16A „Дзуйюн“ (на японски: 瑞雲 Дзуйун^?, „Благоприятен облак“) („Пол“). Достоверно е неизвестно, дали тези самолети са носени от кораба.

В хода на сраженията в залива Лейте, на 25 ноември 1944 г., „Исе“ получава леки повреди от многобройни близки разриви.

От февруари 1945 г. се намира в Куре, подсигурявайки ПВО на базата.

На 13 март 1945 г., от попадения бомби на „Исе“ е разрушен самолетоподемника. Няма опити да се ремонтира линкорът-самолетоносач.

На 2 юли 1945 г. „Исе“ получава 5 попадения от бомби и ляга на грунта.

На 28 юли след 8 бомбови попадения и много на брой близки разриви „Исе“ потъва на заводския причал в Куре с крен 20 градуса по десния борд.

На 4 юли 1946 г. е изваден и до края на годината е разкомплектован в Харима.

• Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

• ISE battleships (1917 – 1918) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine. ((ru))
• Линкорите от типа „Исе“. ((ru))
• Линкорите от типа „Исе“ // Архивиран от оригинала на 2012-04-04. Посетен на 2011-10-30. (на руски)
• В Общомедия има медийни файлове относно Исе (линеен кораб, 1916)

п б р Линкори на Японския Императорски флот   Линейни кораби Тип „Кавачи“ „Кавачи“ „Сетцу“ Тип „Фусо“ „Фусо“ „Ямаширо“ Тип „Исе“ „Исе“ „Хюга“ Тип „Нагато“ „Нагато“ „Муцу“ Тип „Тоса“ „Тоса“ „Кага“ Тип „Кии“ „Кии“, „Овари“, „Суруга“, „Оми“ (не са залагани) Тип „Ямато“ „Ямато“ „Мусаши “   Линейни крайцери Тип „Конго“ „Конго“ „Хией“ „Киришима“ „Харуна“ Тип „Амаги“ „Амаги“ (недостроен) „Акаги“ „Атаго“ (недостроен) „Такао“ (недостроен)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Исэ (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​