Зигмунт Крашински
| Зигмунт Крашински | |
 Крашински, сниман от Карол Байер (преди 1859 г.) | |
| Роден | 19 февруари 1812 г. |
|---|---|
| Починал | 23 февруари 1859 г. Париж, Франция |
| Професия | писател |
| Националност | поляк |
| Жанр | поезия, драматургия |
| Направление | романтизъм, полски месианизъм |
| Съпруг | Елиза Браницка |
| Деца |
|
| Подпис |  |
| Зигмунт Крашински в Общомедия | |
Зѝгмунт Крашѝнски, с рождено име Наполѐон Станѝслав Лю̀двик Зѝгмунт Крашѝнски, герб Шлеповрон (на полски: Zygmunt Krasiński, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński; 19 февруари 1812 Париж – 23 февруари 1859, Париж) е полски поет и драматург, считан за един от тримата великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Крашински е роден в шляхтишкото семейство на генерал граф Винценти Крашински и княгиня Мария Уршуля Радживил.[2] Принадлежи към тази част на полската шляхта, която поддържа добри отношения с окупационните правителства. Бащата на поета е генерал на Наполеон I Бонапарт, а впоследствие – лоялен поданик на руския император.[3]
Крашински изучава право във Варшава, а после в Женева, където се запознава с Адам Мицкевич. След 1829 г. живее в чужбина, най-вече във Франция и Италия. Крашински публикува голяма част от своите творби анонимно. Години наред води кореспонденция с най-различни лица, в това число и с доста властния си баща, чието влияние не успява напълно да избегне. Няколко тома с писма на Крашински са публикувани през 60-те и 70-те години на 20 в.[4]
На 26 юли 1843 г. Крашински се жени за Елиза Браницка (1820 – 1876), полска графиня.[5]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Зигмунт Крашински е един от тримата поети (заедно с Мицкевич и Словацки), считани за пророци на полския романтизъм. Той е по-консервативен от другите двама в социално-политическо отношение.[6]
Сред ранните му произведения са:
- „Иридион“ (на полски: Irydion; 1833 – 1836) драма, която се отнася за времето на упадъка на Древен Рим
- „Ахай-Хан“ (на полски: Agaj-Han, 1834) исторически роман
- „Небожествена комедия“ (на полски: Nie-boska Komedia, 1835) драма
Драматичните произведения „Иридион“ и „Небожествена комедия“ са определяни като особено впечатляващи. [7][8] Макар да не споделя много от възгледите на Крашински, в своя „Курс по славянска история“ („Kurs literatur slowianskich“) Мицкевич разглежда „Небожествена комедия“ като една от най-великите драми от епохата на романтизма.[7]
Сред лирическите произведения на Крашински най-голям интерес предизвиква философската и политическата поезия. Неговите месианистични философски възгледи са отразени особено в по-късните произведения като „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза“ на полски: Trzy myśli pozostałe po Henryku Ligenzie (1840) и „Зазоряване“ на полски: Przedświt (1841 – 1843).
Авторът вижда Полша като „Христос на народите“, избраната нация, която според него трябва да бъде поведена от аристокрацията, чиито минали постижения я правят достойна за това дело.[7]
През следващите години Крашински постоянно се връща към реторичните тонове на „Зазоряване“. Те присъстват в „Псалми на бъдещето“ на полски: Psalmach przyszłości (1845 – 1847), „Последният“ (1840 – 1847), „Resurecturis“ (Възкресение) (1851) и др. В най-популярното от тези произведения – римуваните трактати „Псалми на бъдещето“, Крашински критикува възгледите на демократично-революционния Хенрих Каменски, порицава антифеодалното движение и предсказанието за социална революция. Това предизвиква ответна реакция от страна на Юлиуш Словацки, който не споделя възгледите на Крашински и между двамата възниква литературен двубой.[7]
Крашински е особено значима фигура за полската национална култура. Творбите му са превеждани на много чужди езици. Драматични произведения като „Иридион“ и „Небожествена комедия“ се поставят на сцена и до днес.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Крашински на сайта romantyzm.fm.interia.pl Архив на оригинала от 2014-04-05 в Wayback Machine. (посетен на 16.04.2014 г.)
- ↑ Биография на Крашински на сайта romantyzm.fm.interia.pl Архив на оригинала от 2014-04-05 в Wayback Machine. (посетен на 16.04.2014 г.)
- ↑ Биография на Крашински на сайта nie-boska-komedia.klp.pl (посетен на 16.04.2014 г.)
- ↑ Халина Фльоринска-Лялевич: Floryńska-Lalewicz, H. Zygmunt Krasiński. 2004 г. – Биография на Крашински на сайта culture.pl (посетен на 16.04.2014 г.)
- ↑ Анна Кубале: Kubale, Anna. Zygmunt Krasiński, hrabia, 1812 – 1859. – Биография на Крашински на сайта literat.ug.edu.pl (посетен на 16.04.2014 г.)
- ↑ Count Zygmunt Krasinski // newpoland.com. Архивиран от оригинала на 2007-10-30. Посетен на 1 ноември 2007.
- ↑ а б в г Florynska-Lalewicz, Halina. Profiles: Zygmunt Krasinski // Архивиран от оригинала на 2008-10-18. Посетен на 1 ноември 2007.
- ↑ Gardner, Monica Mary. Poland. A Study in National Idealism (стр.111) // Посетен на 1 ноември 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Zygmunt Krasiński, hrabia, 1812 – 1859 Архив на оригинала от 2006-02-21 в Wayback Machine. (пол.)
- Profiles: Zygmunt Krasinski Архив на оригинала от 2008-10-18 в Wayback Machine. (англ.)
- Зигмунд Красинский в Литературная энциклопедия (рус.)
| |||||||||||||||||
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
